Текст от блога на зам.-председателя на ВМРО Костадин Костадинов
„Денят не убивай, денят не губи,
Синко, прилежавай, труди са, учи.
Времето е злато, времето е пари,
Но то е крилато, добре го пази.
Празно не минувай ни час, нито ден:
Без работа минат е изгубен ден.
Работи, труди са, трудът е имот,
Слабите подкрепяй с помощ и съвет.
Общото обичай, то е твой имот,
Добре ще преминеш сред добър народ.
Дор народ е болен, как ще бъдеш здрав,
Сред народ поробен кажи – кой е прав?
Общото обичай, общото пази,
От него очаквай чест и добрини.
Общо не изядай, общо не граби,
Общият изедник чакат го злини.
Да не мъчеш, биеш никого в тоз свет,
Брата си кат биеш, то себе си биеш.
Утре ще по-силен да смаже и теб,
Правото да пазиш на секи човек.
Хората са равни, сякога помни,
Те трябва да имат равни правдини.“
Тъй ма татко учи, кат бях още млад,
Аз го послушах – и не станах богат!
Сичкото си дадох за общо добро,
Жертвувах, помагах, дор имах с що.
Борих се със злото, падах и ставах,
И от нищо мене не беше ма страх.
Сега съм останал сетен сиромах,
Азе, братя, дадох сичко, що имах.
Смейте се над мене, бягайте от мен,
Като че съм чумав, бесен и без ум.
Но ще дойде скоро праведният час,
И тогаз ще видим кой е прав от нас.
Ще да видим ние сред тоя народ,
Кой е бил от назе човек, а не скот.
Стихотворението “Бащин съвет” е написано от Стефан Стамболов през 1875 г. Това е една от малкото негови творби с изключително въздействие и поразителна актуалност. Мога да напиша много коментари за горните редове, но те са достатъчно красноречиви. Само едно ще добавя – както се вижда, за добро или зло след 140 години ние, българите, сме еволюирали много малко от равнището на тогавашните си пороци и добродетели.
17 януари 2012
