Източник: „Капитал“
“Циганската и политическата мафия отдавна се сраснаха.” Така тази седмица ромският бос Цветелин Кънчев коментира пред “Труд” ареста на Любомир Илиев-Кардараша, Васил и Георги Горанови, задържани по обвинение за подготовката на убийството на Цветелин Кънчев, друг ромски бос – Христо Върбанов – Ицо Папата и прокурора от Върховната касационна прокуратура Олег Янев. С тримата обвинени за убийството е и Кирил Рашков – Цар Киро.
Арестът предизвика задочни сблъсъци в медиите между различните ромски босове. Ако върнем лентата назад обаче, лесно можем да видим, че напрежението на т.нар. барони и активностите на правоохранителните органи срещу лидерите в ромската общност много често са функция от разместванията в политическата конюнктура.
Любимите калдараши
Според Алексей Пампоров, социолог и експерт по проблемите на етническите малцинства, всяка власт се опитва да се сближи с калдарашите (една от основните цигански групи в България): “В тази група периодично има конфликти и ако се загледаме, се вижда, че те са свързани по някакъв начин със смяната на правителствата. Тогава започва преразпределение на средства и интереси.”
Според него всяка партия, когато дойде на власт, се обгражда с някои от калдарашите. Така например бившият прокурор от Оряхово Тома Томов (осъден миналата седмица за подкуп) беше депутат от “Коалиция за България” в продължение на два мандата.
По преценки на Пампоров големите калдарашки родове в България са към 15-16, като половината от тях са наистина влиятелни: “Всяка власт си взима по двама-трима. И когато тази власт отиде в опозиция и спре да дава средства или почва да дава на други, те започват да влизат в конфликти. Започват да си правят едни на други мешерета (бел. ред. – цигански съд). Те обикновено се свикват по две причини. Едната е недоразумения между семействата. Другата е, когато има икономически интереси.
Така например една от т.нар. мишени – Христо Върбанов – Ицо Папата (който има над 20 регистрации, висящи дела и влезли в сила присъди от края на 60-те до днес) е шеф на мешерето. Пост, за който отдавна е във вражда с рода на Илия Илиев (основател на ДРОМ, бивш общински съветник от ГЕРБ и братовчед на задържания миналата седмица Любомир Илиев).
“Ромските лидери са обвързани с различни политически сили и преразпределят влияние, пазари”, коментира Алексей Пампоров и допълва: “Върнете се преди четири години и ще видите, че и тогава е имало подобни конфликти.” Според него тези конфликти са с цикличност четири-пет години и всичко е свързано с идването на новата власт и последващото преразпределение на пазарите.
Градил Илия…
Един от главните герои от последните сблъсъци е Илия Илиев. Той е бивш общински съветник в София, избран с листата на ГЕРБ през 2007 г. Той обаче не беше включен в последната листа миналата година.
Според ромски бос, пожелал анонимност, това е станало, защото ГЕРБ са разбрали, че той не може да им донесе кой знае колко допълнителни гласове. Това се оказа факт, тъй като Илиев участва със самостоятелна регистрация за общински съветници, но не успя да вкара нито един в страната. Последно името му беше забъркано в полицейската операция за злоупотреби в обществените поръчки на Националната компания “Железопътна инфраструктура”, която МВР проведе в края на 2011 г.
Пред “Капитал” Илиев отрече двете събития да са свързани и не пожела да коментира “цигании”. Прогнозата му е, че до две седмици последният случай ще отшуми и тогава ще пита вътрешният министър Цветан Цветанов колко пари са похарчили за операцията. Думите му частично потвърждават версията, че Цветанов се намесва (без сериозно основание) в отношенията между ромските фамилии.
Арест по сметка
Единият от задържаните по обвинението за поръчкови убийства от миналата седмица – Любомир Илиев е братовчед на лидера на ДРОМ. Самият той е бил сътрудник в парламента, поканен от бившия зам.-председател на Народното събрание от ГЕРБ Лъчезар Иванов.
Според ромски бос, с когото “Капитал” разговаря, разследването срещу тримата “съвсем лесно може да се направи.” По думите му кардарашите, към които принадлежат арестуваните, обичали да се изхвърлят и е възможно в лични разговори да са споменавали убийства.
Високопоставен източник в прокуратурата и запознат с досъдебното производство изрази скептичност за състоятелността на разследването. Факт е, че ключовият свидетел, за когото се твърди, че е бил нает, за да извърши екзекуциите – грузинецът Константин Купреишвили-Костя е с дебело криминално досие и висящо дело за трафик на дрога.
В ромския миш-маш от твърдения и взаимни обвинения ръководството на МВР и прокуратурата бързо разпознава “своите”.
Показателно е например как преди два месеца базираният във Факултето Кирил Киров–Японеца успя да убеди Софийската градска прокуратура и ГДБОП да задържи шумно адвоката Николай Велков, без (според съда и прокуратурата) въобще да има данни за престъпление. Магистрати разказваха как по време на разпита му Японеца споделил, че лично се е обадил на дежурния в службата, за да му каже, че ще идва да даде показания. Според циганския бос, с когото “Капитал” разговаря, самият Киров не бил с кой знае колко силно влияние сред ромите. Той бил силен само в една махала във Факултето – “Жабарника”, като се опитва да се наложи и в останалите шест махали (където силен бил Цветелин Кънчев), но засега безуспешно.
Пари и влияние
В края на миналата година вътрешният министър, вицепремиер и председател на Националния съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси към Министерския съвет инициира проверка на разходването на средства по европейските програми за ромите.
Пред “Капитал” Алексей Пампоров коментира, че в сегашния конфликт действително “става въпрос за големи средства по еврофондовете”.
Единственият начин, по който ГЕРБ може да убеди обществото, че не използва властта си, за да “кадрува” в ромската общност, е да покаже, че няма двойни стандарти и не дели бароните и техните групи на свои (добри) и чужди (лоши). Обратното го гледаме повече от 20 години. От него могат и да печелят политическите сили, но сметката плащат най-маргинализираните и беззащитните от българското общество.
*баро – (от цигански) големец
17 януари 2012
