Източник: Дойче веле, Автор: Ясен Бояджиев
И 2011 бе обилно огласена от изявленията на премиера Борисов, без чиято гледна точка картината би била бледа и непълна. Следва малка част от цитатите, зад които стоят някои от най-паметните събития и теми на годината.
Година на градеж: “Във всяко сако имам лентички. Като фокусник съм”
“Аз не съм човек, който като свърши някаква работа, трябва да се вдига голям шум.”
“Мойта работа е да строя. Тези 20 години тухла върху тухла не е сложена. Един камък не е пренесен.”
“Желание имам да видя България с магистрали, зали, метрото и след това хората ще станат по-богати. Магистралите ще отпушат всичко и тогава ще се вдигнат доходите.”
“Ще предложа на щаба на ГЕРБ девизът ни да бъде: “Върху пепелта от БСП и тройната коалиция градим магистрали.”
Година на избори: “Който и да бяхме посочили, щеше да стане президент”
“Нашите усилия и цел са местните избори, но за съжаление трябва да се борим и за президентския пост.”
“Президентският пост изобщо не е нужен на партия ГЕРБ и ни идва вповече.”
“Президентският пост за ГЕРБ е важен и ние ще положим всички усилия да излъчим достоен кандидат.”
“99.99% съм казал, че няма да се кандидатирам за президент. Вече ми омръзна година и половина да обяснявам едно и също.”
“За медиите искам да кажа отсега – да знаят, че ще се кандидатирам за следващите президентски избори. Ще изкарам този мандат и половината от следващия и тогава.”
“Когато Плевнелиев победи, победата е за Плевнелиев и Попова. Ако бяха загубили, загубата щеше да е за мен.”
На сложни дилеми и мъчителни реформи: “В момента моята роля е като на хирург”
“Ако трябва да платим цена от 8-9-10 милиарда евро за АЕЦ “Белене” – аз няма да я платя. Който иска, следващият да я плати. При сегашните условия централата не може да стане. Ще си играем на нерви с руската страна.”
“Ще строим “Белене”, как няма да строим. Поставили сме две условия – да не даваме пари и 51% държавност.”
“В момента моята роля е като на хирург. Идва пациент, който умира. Той умира. Железниците, вече са на близо 800 милиона, близо милиард задължения. Всяка година те продължават да генерират задължения, сиреч този организъм умира.”
“Погледнато реално – и президентът Първанов трябваше да ни благодари, че ние от 1 януари вдигаме пенсионната възраст. И ако един ден той стане премиер, каквито са му амбициите, няма лошо, той трябва да го направи. Сиреч ние и на него му свършваме мръсната работа.”
Година на протести: “Мъча се цял ден … и става въпрос само за пари”
“Не искам да съм премиер на държава, където народът се бунтува и не иска да разбере мерките… След като не искат, даваме оставка, влизаме в политическа криза. Нито ми е целта да съм премиер, нито с това, че ще ми искат оставката, могат да ме уплашат.”
“За кое протестират? Че правим магистрали, детски градини, че градим България, че всеки ден това, което правим, е факт? Искат да ни върнат във времето – да се бият по улиците, а държавата да е в състоянието, в което я взех. Какво повече да направим? Ако това си желае народът, това да направи.”
“Аз не съм пъдар всеки ден някой да ме пита, какво става, защо жена ми избяга, върни ми групата.”
“Ако искат хората да чакат магистрала и метро – нека чакат, въпрос на няколко месеца е, ако не искат – Станишев чака за властта.”
СРС-та, флашки и взривове: “Добре подбрани истини” и “ченгеджийски номера”
“Всички други правителства не са имали куража да бръкнат в раната на т. н. Държавна сигурност, а ние го направихме и реакцията е светкавична на всички засегнати хора.”
“Не виждам нищо лошо да се подслушват министри, вицепремиери и шефове на агенции… Министрите трябва да работят така, че все едно са слушани и гледани.”
“Аз съм мнителен човек и искам да имам контрол върху техните действия.”
“Аз не искам от тях да се обичат, искам да са скарани, да се мразят – за да е сигурно, че никой никъде от тях не може да покровителства нищо, защото така ще се издадат, най-елементарно погледнато.”
“Ако трябва да спрем – да се спре… СРС-то не е от него да се изваждат компромати и години наред непрекъснато да се изваждат подбрани части от СРС-то.”
“Атаката е срещу мен, просто те я водеха постъпателно, за да дестабилизират, да разбият, да вкарат клин между различни министри в самото правителство и да станем лесна плячка. Само че когато аз съм ги знаел тези работи, те са били още мънички.”
“Аз съм говорил и говоря с всички, които поискат разговор с мен, моят телефон – даже и Дачков ми звъни по нощите. Сега се чудя дали да взема да го хвърля и да не говорим по телефони вече при това положение.”
“Петстотин милиона спестихме на данъкоплатеца и то се слага някъде там в края, а се говори как съм се обадил да питам защо Вучката са го махнали…!? Представяте ли си какъв битовизъм.”
“Искам да бъдете спокойни, това да ни е кусурът.”
“За да се шуми около тези партии, те правят интриги, правят си взривчета, докато ние откриваме магистрали.”
Година на вотове и неблагодарност: “Няма да им мине номерът”
“С вота на доверие искам да дам знак на всички, които мислят, че по някакъв начин могат да ни подценяват, да ни изнудват или да ни отклонят от този път, че няма да им мине номерът.”
“Събрали се мишките да вържат звънец на котката… Ако не бях взел властта, в България щеше да се случи това, което става сега в Гърция… Ако не е това правителство, ще има хаос. В условия на криза, когато в наши съседи по улиците се лее кръв, в България откриваме магистрали, спортни зали, музеи.”
“Просто не ми е приятно да ги гледам и затова няма да ида да им го кажа в парламента! И никаква политическа толерантност няма да имам към тях, защото те искат да ни превърнат в съседните държави.”
“Няма политическа класа. Ако имаше сериозна политическа класа, ако Станишев, Костов, Мартин Димитров и всички, които се имат за сериозни политици, имаха поне капка обективност, те във всяко свое изказване щяха да казват – ние намираме кусур на еди кой си министър или премиер за еди какво си, но му благодарим, че в най-тежката финансово-икономическа криза намериха политическа воля и кураж, смелост, себеотрицание е точната дума… Защото, повтарям, още щях да съм кмет и да им гледаме сеира. И те, вместо да ни благодарят, си изсмукват от пръстите всеки ден лъжи и манипулират хората.”
Криза по света, а оттам и у нас: “За всяко милионче жива мръвка се откъсва от мен”
“Разбирате ли, то това е проблемът на кризата, това е кризисната ситуация, че във всеки миг се променя светът, във всеки миг става все по-лошо, това е криза. Иначе то щеше да се казва растеж, благоденствие. Думата криза е ужасно нещо… Изведнъж сега всичко пада, пада, пада.”
“Няма как да направя цените да паднат, както на нас ни се иска.”
“Понеже ме питате за картофите, ще ви отговоря. Моето семейство, откакто се помня до ден днешен, картофи не е купувало. Винаги сме си ги садили, копали, гледали и не сме ходили в “Плод-зеленчук” да си ги купуваме… И 2000% да нарасне цената на картофите, мен и може би стотици семейства това не ги касае.”
“Две години цената на газа я държах, не я дадох да се вдигне, на тока я задържахме две години. Ами ние половин мандат изкарахме на възможно най-ниските цени в кризата. Навсякъде се вдигнаха. Ами аз съм направил максимума.”
Година на гордост и признание: “Добре се живее в България”
“Трябва да ви кажа, че ние сме горди с това, че от последната статистика, освен, че и Мудис вдигна кредитния рейтинг на България, ние сме втори по големина на малък външен дълг и шести по нисък дефицит, зад нас е и Германия включително.”
“Докато на нас ни дават стабилна перспектива, на другите държави им свалят рейтинга. Това е поредната мъка за опозицията. От мен да запомните винаги е по-добре да го вдигаш, отколкото да ти пада рейтинга.”
“Закъсалите държави, които търсят помощи, ако приведат пенсиите и заплатите такива, каквито са в България, веднага ще излязат от дефицита.”
“Колкото и да ми е неприятно това, което се случва в САЩ, Италия и Испания, управлението на тези държави трябва да приеме българския модел.”
“Радвам се, че това, което предлагаме в България, макар и оспорвано от нашата опозиция, само след няколко месеца става основно правило в Европейския съюз.”
27 декември 2011