Източник: Блогът на Александър Йолов, председател на Младежката организация на ВМРО – София
Наскоро Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) излезе с официален доклад по повод провелите се миналата есен президентски и местни избори в България. В него могат да се намерят обща информация, анализи на изборния процес и препоръки към българската държава, резултат от работата и наблюденията на представителите на ОССЕ. Наред с някои определено положителни предложения като идеята за постоянен състав и собствен бюджет на Централната избирателна комисия (ЦИК), наблюдателите дават и меко казано противоречиви „препоръки“.
В т. 6 на раздел „Приоритетни препоръки“ експертите от ОССЕ посочват, че на индивиди, които се самоопределят като принадлежащи към малцинствата, трябва да бъде позволявано да използват майчиния си език в предизборната кампания, за да се подпомогне ефективното им участие в публичните дела. В допълнение препоръчват разпространението на информация и официални агитационни материали на малцинствени езици.
България е еднонационална държава, в която официалният език е българският. Освен че така наречените „препоръки“ на наблюдателите противоречат на българската Конституция, те имат ерозивен ефект относно монолитността на българското общество и процеса на вписване на малцинствата в снагата на българската нация. Подобни предложения биха довели единствено до отделяне и капсулиране на малцинствата, които окончателно и безвъзвратно ще заживеят свой отделен обществен живот от този на държавата и нацията. Това е предпоставка за ескалиращо напрежение, конфликтност и сепаратизъм. При това в обширни райони на страната. Смело може да се определи като решителната стъпка към федерализацията на държавата.
Подобен сценарий се разигра в Р Македония, където след конфликта от 2001 г. и Охридското споразумение, под натиска на Запада и ОССЕ, беше направен опит чрез ултралиберални мерки да бъде туширано напрежението между македонци и албанци. В резултат решението за бъдещето на македонската държава de facto бе отложено, но за сметка на това бяха осигурени много по-добри позиции за самостоятелното развитие на албанското население – на практика страната се превърна във федерация с все по-рехави връзки между общностите. Създаде се плодоносна среда за албанския национализъм, който продължава да набира сила. Либералните западни предписания постигнаха точно обратния ефект на заздравяване на обществото – разделиха го окончателно.
Случилото се в Р Македония трябва да бъде червена лампа за българските държавници. Вписването на малцинствата става чрез образование, труд, равенство пред закона и приобщаване към големи национални каузи, а не чрез изкуственото им отделяне по предписанията на организации като ОССЕ. Защото това не довежда нито до стабилност, нито до сътрудничество, а до безмилостни граждански войни, хиляди разбити човешки съдби и издигане на нови граници…
9 януари 2012
