На 31 август тази година, в с. Паралово, Босилеградско, в присъствието на миряни, свещеници, кмета на Босилеград Владимир Захариев, представители на българското Посолство в Белград и Дирекцията по вероизповедания към Министерски съвет на Р България, владиката Врански Пахомий освети църквата „Свети Иван Рилски Чудотворец” – три години след нейното изграждане.
Въпреки че църквата на най-големия български светец почти изцяло бе построена със средствата на Дирекцията по вероизповедания към Министерски съвет на Р България, владиката Врански Пахомий и Църковнообщинският съвет на Църковна община Босилеград промениха името на църквата посветена на най-големия български светец „Свети Иван Рилски Чудотворец” на „Преподобни Йован Рилски”, измествайки при това неговото отбелязване от 19 октомври на 31 август.
Изхождайки от разпоредбите на Конституцията на Сърбия, с които се гарантират правата на националните малцинства, включително и религиозните, ние изразяваме несъгласието си със сърбизирането на името на най-големия български светец Свети Иван Рилски Чудотворец на Преподобни Йован Рилски, защото това е класически асимилационен похват и защото имена не се превеждат. Неделима част от българската идентичност са и имената на българските светци. Желанието на ктиторите и строителите на Църквата в с. Паралово беше тя да бъде посветена на Свети Иван Рилски Чудотворец. С това владиката Пахомий наруши разпоредбите на Конституцията на Р Сърбия, с които се гарантират националните и религиозни права на малцинствата: член 21, 49, 76 и 79.
Освен това, Празникът на Свети Иван Рилски Чудотворец по каноните на Българската православна църква е на 19 октомври, а по Сръбската Православна Църква – на 31 август. В това ние виждаме желанието на Сръбската православна църква, освен богослужение на сръбски език, да ни наложи и сърбизиране на празника на най-големия български светец. Българското малцинство в Западните покрайнини, намиращо се по независими от него причини в Р Сърбия, желае да слави Бог на майчиния си език – българския език, а не на език, който ни е наложен от силите на Антантата.
Това е и препоръката на Европейските депутати, която бе изразена на 28 март т.г. в Европейския парламент в дебатите за напредъка на Сърбия за членство в ЕС, и е грубо нарушение на член 18 от Всеобщата декларация за защита правата на човека, както и Член 10 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Въпреки кандидатурата на Сърбия за членство в ЕС, Културно-информационния център „Босилеград” изразява безпокойствието си и огорчението от продължаващата политика на нарушаване на правата на българското малцинство в Западните покрайнини със същите асимилационни методи и засилена динамика.
6 септември 2012
