Източник: Дарик нюз
Автор: Бонка Живкова. Със съкращения
Дискриминацията не е явление нито от вчера, нито от днес. Тя датира с развитието на първите човешки общности, зародили се в днешна Източна Африка преди около 4 милиона години. Сега в наши дни картинката не е по различна. Световните икономическите рецесии водят до увеличаване на дискриминацията, расизма и ксенофобията не само в Европа, но и по целия свят. Въпреки, че Европейското законодателство забранява дискриминирането във всичките му форми, то тя съществува поради факта, че дискриминираните не търсят правата си. Всичките видове дискриминация обхващат сфери, като например образованието, кариерата, социалното осигуряване, здравеопазване и достъп до стоки, услуги и жилища.
Ето какво се случва в България 22 години след падането на Желязната завеса: пълна дискриминация на българския етнос, водеща до неговото унищожение. Някои ще кажат, това са много силни думи – да, така е, но е факт. България е в челната десетка с най-възрастно население не само в ЕС, но и в света според направен доклад на демографския отдел на ООН. През 2007 година страната беше седма по застаряване, като само за три години стана пета. Според прогнозите на ООН към 2015 година България ще е страната с най-остарялото население в цял свят. При това българите живеят с осем – девет години по-малко от останалите европейци и страдат много по-често от социално-психични заболявания. Това, което се случва с българския етнос, е без паралел в световната история.
Визирам етнос, защото българското население от мнозинство ще се превърне в малцинство в собствената си родина. За сметка на това прирастът на малцинствата (роми и турци) се увеличава и удвоява. Тоест, прирастът на малцинствата скоро ще доведе и до подмяна на името на държавата от България на Мангалия.
България не просто остарява, тя изчезва. Всяка година българският народ намалява с около петдесет хиляди души на година, което означава, че всяка година един град като Добрич изчезва от картата й.
Измеренията на демографската катастрофа в България имат и чисто географски проекции – през 2009 г. 39 села бяха заличени от списъка на населените места, защото са останали без нито един жител. Това е реалността от 22 години насам. Всяка година българското население намалява – тоест, в България се губи население в мирно време годишно три пъти повече, отколкото ако има война.
За това можем да си зададем няколко простички въпроси. Кой има сметка от това и как е редно да наречем този процес?
За него има две наименования: природен процес или етническа дискриминация (прочистване). Но природен процес е тогава, когато няма човешка намеса в него и нещата следват своя природен ход, а в реалност българите измират със скорост 50 000 на година.
Истината е, че това можем да го наречем само етническа дискриминация. Защото етническа дискриминация е, ако някой целенасочено подкрепя, развива, поддържа и разпалва този процес – във вреда на едни етноси и в полза на други.
За жалост няма как да наречем измирането и намалението на раждаемостта при българите природен процес. Защото в човешкото общество всички процеси са резултат от положителни или отрицателни действия на групи от хора и на отделни личности. Защото всяко общество или отделни личности преследват някакви цели. Целите не винаги са еднопосочни, от където се стига и до конфликти.
Когато обаче конфликтът на различните цели води до унищожението на цял един етнос в собствената му държава и заместването му с друг етнос – това вече е не само дискриминация, а геноцид.
Тук може да се изкажат възражения от рода, че няма такова нещо и никой официално не е обявявал геноцид. На пръв поглед това е така, но кой е казал, че един геноцид и изтребление се води само с огнестрелно оръжие и концлагери?
Всяко унищожение си има цел, а целта на етническото заличаване е да прочисти дадена територия от даден етнос. В конкретния случай: да бъде прочистена територията на България от българския етнос. И естествено, ако тази цел може да бъде постигната с други средства, като икономическа зависимост и икономическо робство, защо е необходимо пилеенето на скъпи боеприпаси за население колкото един мегаполис. „Най-сигурният начин да се разруши една нация, това е като се разложи нейната парична система”.
Да не пропуснем, че един типичен геноцид с явно изтребване и унищожение винаги предизвиква общественото внимание, започват да се задават неудобни въпроси и т. н. Друго си е, когато всичко стане тихомълком, без шокиращи факти в медиите. От време на време се промъкват информации за убийства, грабежи и катастрофи – но това бива представяно като „битови конфликти и инциденти”. На тях се обръща особено повече внимание, за да покажат на общественото мнение „действителността” в по-голямата част от територията на страната, тоест да се прикрие истинския тотален проблем на разрушението и унищожението на нацията.
Прочистването на територия от даден народ без класическа военна намеса не е нещо ново и си има специален наименование в политическите похвати, т. нареченото 4създаване на некомфортни условия за живот”. Зад това прикрито словосъчетание се гнезди не толкова лицеприятни неща. Ще изброим някой от тях и ще разпознаем в съвременната българска действителност, наличието на етническа дискриминация.
Първото, което се разполага като основа за прилагане на политическата стратегия, е „създаване на некомфортни условия на живот” и създаването на неприязън до степен на враждебност към обществено-психологическа атмосфера спрямо даден етнос.
На този етнос от екраните на телевизорите, от ефира на радиата, от страниците на вестникарските медии се внушава, че той има историческа грешка в своето минало.
Един от основните и на първо място подходи за създаване на „некомфортни условия за живот” е изопачаване на историческите събития и факти на дадена нация. През последните 22 години на прехода българският етнос се начете и наслуша на доста безсрамия по този повод – като се започне от подмяната на термина „турско робство” с невинното „присъствие”, та се свърши с опита да се оправдаят зверствата и масовите убийства на българите по време на Априлското въстание и най-вече така нареченият „мит Батак”, диктаторският характер на комунистическите, националсоциалистическия и фашисткия режим.
Ето така у етноса, набелязан за прогонване, прочистване и унищожение от лицето на земята, се създава чувство за историческа несигурност.
Оказва се, че историческото му минало е лъжа и измислица, незаслужаваща внимание и уважение. Откъснат от историческите си корени и останал без опора в своята памет, изгубил смисъла на миналото, етносът не намира перспективата си за бъдещето.
Отделната единица в етноса престава да се чувства част от нещо по-голямо, значимо и кръвно. Така останал без морална и духовна подкрепа на общността, се затваря в собствения си малък личен свят. Спира да споделя с другите и за какво му е необходимо? След като нито исторически е свързан здраво с тях чрез общите дела на миналото, нито в днешния ден си заслужава да бъде част от този етнос, който е толкова „виновен” пред другите? И ето, целта донякъде е постигната – етносът е разбит на отделни единици, а оттам вече до подмяната на религията (чрез пропаганда – излъчване в най-гледаното ефирно време по националните телевизии на турски сериали), на етническото съзнание, на местоживеенето (чрез прогонване в емиграция).
Друг подход за етническо прочистване и дискриминация, който е много ефикасен, че редица политолози се прекланят пред него, като тиха „революция” е унищожението на семейството като единица клетка на обществото. Това неминуемо води до отрицателно влияние върху демографския прираст и до т. нар. демографска катастрофа.
„Разрушете семейството и цялото общество ще изпадне в колапс”.
Всъщност, сривът на демографския прираст е един от основните преследвани резултати в замаскираната етническа дискриминация. Да бъде снижена раждаемостта на прочиствания етнос е една от главните цели по пътя към неговото окончателно прогонване от дадената територия или направо физическото му изтриване от лицето на земята.
В ход се пускат всякакви средства: разрушаване на традиционното семейство и замяната му с мнимо такова или сурогати, като се стигне чак до т. нар. „еднополови семейства”. Масово разпространение и налагане на порнографията и превръщането на сексуалното удоволствие в самоцел. Осмиването на религиозни ценности, насочени към запазване на семейството, въвеждането на т. нар. „граждански брак”, стремеж да бъде узаконена проституцията, пропаганда на хомосексуализма и педофилията, издигането на кариерата и личното благополучие.
Разбира се, тези подходи се прилагат не от сега и не само в България. Такъв метод е мислил да приложи и самият Хитлер след завладяването на славянските държави. В негова реч той пропагандира, че „в тези завладени славянски територии на всяка автобусна спирка трябва да има будка за алкохол и за порнографски списания, за да бъдат сринати моралните устои и по този начин съкратен броя на населението им”.
Друг подход за етническа дискриминация и по-лесно манипулиране на дадена нация е сриването на образователната система. Постепенното разяждане, наслояване на безперспективност на кариера и развитие, образованието в България рязко понижи интелигентността на средния гражданин на тази страна и това не е случайност. Обучението в България и крайните резултати от работата на обществените училища се понесе стремглаво надолу в последните 22 години, защото това беше планирано да стане така.
Пределно ясно е, че стремежът е не да се произвеждат „академици” от средата на работническата класа, а работниците да бъдат тренирани по такъв начин, че никога да не мислят дори за самите себе си. Преследвайки тази цел, така целенасочено се опустошиха мозъците на гражданите на България чрез:
– финансиране на университети и учени, които да провеждат унищожението на обществената образователна система на България в частност и интелигенцията на страната като цяло;
– разработване на стратегии за промиване на мозъци, основани главно на ефективно използване на всички видове медии, но най-вече на телевизията;
– налагане на лъжеобразователни и промиващи мозъците методи с цел да се разруши способността на гражданите на България да мислят за просперитет и сигурност;
– подчиняване на общественото образование на България на серии провалени експерименти – от техниката на четене „погледни и прочети”;
– превръщане на образованието в обикновена подготовка на бъдещи покорни роби.
Друг метод за прогонване на етнос от територията на собствената му държава, е трудни, дори невъзможни условия за придобиване на жилища.
Също така раздаване на социални помощи за майчинство нееднакво за всички етноси, без да се отчита кой точно етнос е заплашен от измиране и кой няма нужда от подобни помощи, за да се размножава.
Или запазени „етнически” квоти при приемането на кандидат-студенти във висшите учебни заведения – независимо от успеха им в средното училище се приемат определен брой студенти от етноса, който бива подстрекаван от „неправителствените” организации към агресивно поведение спрямо онзи, които трябва да бъде „прочистен”.
Успоредно с това етносът, набелязан за прочистване, прогонване или направо унищожаване, бива обвиняван редовно в медиите и публичното пространство в „расизъм” и „дискриминация” към други – по този начин, освен че продължава създаването на враждебна психологическа атмосфера спрямо него, се постига и превантивен ефект: замаскира се фактическата агресия на расистка и дискриминационна основа против този етнос. Тоест – прикрива се наличието на етническа дискриминация против него.
Една от най-ефикасните техники за етническа дискриминация е влиянието на съответни „неправителствени” организации върху органите на полицията и съдебната власт. Тези организации защитават, прикриват и слагат често не просто идеологически, а директно политически чадър върху криминални престъпници от „привилегирования” етнос – това става както чрез неоправдано снизходителни наказания за престъпления, характерни за „привилегирования” етнос, така и чрез директни опити за оправдаване на съответните престъпници.
Проблемът е, че една етническа дискриминация, преминаваща към геноцид, независимо от нейната форма – с класически оръжия или с оръжията на съвременните политтехнологии за психологически натиск срещу групи хора, не се води от единични индивиди. Тази дискриминация се води от цели държави – или по-точно, от групи хора, които управляват държави. Когато е с класически оръжия, там всичко е ясно – самолетите излитат от самолетоносачите, хвърлят бомбите, изстрелват ракетите и се връщат.
Когато обаче поради различни причини употребата на класически оръжия е нежелателна, се използват т. нар. „неправителствени” организации.
Тоест – механизмът на „неправителствените” организации се превърна в класическо „правителствено” оръжие. Разбира се, не е необходимо членуващите в тях да подозират това, техните мотиви са различни: от обикновен идеализъм до обикновени пари. Най-често – обикновени пари. И ако искате да разберете за кое правителство работи дадена „неправителствена” организация – просто проверете кое правителство я финансира. Нещата стават ясни веднага.
В случая с етническата дискриминация в България обаче дори няма нужда да се проверява финансирането на „неправителствените” организации, които я водят, разпалват, поддържат и подстрекават. Едно, че за повечето от тях това не е никаква тайна, а дори гордо изтъквано обстоятелство, друго, че също така гордо се публикуват отчети за расовата и етническа дискриминация спрямо българския етнос. Ето само един-единствен откъс от такъв отчет, за да потвърдим изложеното по-горе:
„На 4.04.2011 г. посланик Джеймс Уорлик връчи награда на г-жа Станка Байчева, медицинска сестра, за нейните изключителни постижения в областта на здравеопазването. Наградата „Златна Хипократова клетва II” се връчва ежегодно на роми със значителен принос за българското здравеопазване. Посланикът на Република Унгария г-жа Юдит Ланг и д-р Миладин Апостолов, председател на Балканската асоциация по история и философия на медицината, връчиха награди на двама други представители на ромския етнос с изключителен принос в областта на българското здравеопазване.”
Въобще няма никакво съмнение, че въпросната медицинска сестра от цигански произход заслужава награда, както и „другите двама представители” на същия етнос. Нека ги наградят!Но защо като „роми”, а не просто като добри специалисти?
Та за самите тях е оскърбително, че ги награждават не просто като добри специалисти, а именно защото са добри специалисти, но цигани.
Ако бяха българи, нямаше да ги наградят, както и никой никъде няма да види българи наградени, защото са българи. Я си представете следната информация: „Наградиха еди-коя си медицинска сестра, защото е етническа българка и е със сериозен принос към българското здравеопазване…”?
Абсурд, нали? Веднага цяла Европа начело с вездесъщия Уорлик ще разгърмят навред, че в България се дават награди на етнически признак, че това е признак на расизъм, сегрегация и дискриминация!
Но това е само един от случаите. Всеки може да влезе в Интернет и да види огромния брой случаи, когато западни посланици делят България на „роми” и други – но в същото време никой от тях не повдига най-жестокия и болезнен за страната въпрос: измирането на българите със 50 000 годишно. Това, че други етноси нямат здравеопазване, образование и работа, наистина е проблем. А измирането на българите като етнос явно не е проблем!
И когато се замислите кои ли са идеолозите на сегрегацията, расизма и дискриминацията в България, не мислете кой знае колко много, а си припомнете имената на посланиците на двете най-могъщи държавни картела в света: САЩ и на ЕС. Те стоят зад разделението на хората на небългари и българи, на цигани и други, както е в конкретния случай, насъскват, подстрекават и разпалват етническата дискриминация в България.
Естествено, веднага възниква въпросът: защо? След като въпросните посланици все така си остават посланици и никой не ги отзовава, ясно е, че тези техни акции не са спонтанни и индивидуални прояви, а израз на държавна политика. Какъв е обаче интересът на ЕС и на САЩ от етническото прочистване на българите от България?
Целта е глобална, по тази причина беше прочистена и Югославия. Западът иска територията на Балканите за плацдарм срещу Близкия изток и през Черно море срещу Русия. А за да съществува плацдарм, той трябва да бъде очистен от всякакви други, дори симпатизанти на страната, която ще бъде атакувана.
Поради религиозни и исторически причини православното християнско население на Балканите е свързано с Русия – Гърция, например, до последно се съпротивляваше на бомбардировките над Сърбия през 1999 г. Затова и трябва да бъде очистено от полуострова, по-ясно казано, полуостровът трябва да бъде «очистен» от него. А повечето управляващи клики в западните държави са просто антихристиянски, да не говорим за антиправославно настроени.
Ето защо етническата дискриминация и геноцид в България е и религиозна дискриминация – колкото и на българите да не им се иска да е така , те не могат да избягат от този факт.Какъв е изходът?
Първо: всички българи в България трябва да разберат, че както тяхното бъдеще, така и бъдещето на децата и внуците им е заложено на карта. Вече в България се раждат повече деца от небългарски, отколкото от български произход. Има региони, където хляб не можеш да си купиш, ако го поискаш на български. Бъдещите българи просто ще останат без държава.
Второ: информацията за всичко, свързано с етническата дискриминация, водена срещу етническите българи в България, трябва да бъде разпространявана интензивно – съвременните комуникационни средства, най-вече социалните мрежи от типа на „Фейсбук” позволяват това, видяхме силата и възможностите им в Северна Африка.
Трето: етническите българи в България трябва да поставят пред управляващите въпроса за физическото оцеляване на българския етнос. Как е възможно за запазването на диви животни, за съхраняването на изчезващи видове насекоми да се организират национални каузи – а за запазването на българите като народ да няма такава кауза?
Четвърто: пред лицето на неминуемата гибел на нацията трябва временно да се загърбят дребнавите политически различия. Защото измират всички българи: комунисти и демократи, леви и десни, русофили и русофоби, центристи и монархисти, земеделци и негласуващи.
Пето: очевидно е, че е необходимо изграждането на национална, може би политическа структура, ангажирана единствено и само с предотвратяването на последиците от етническата война срещу етническите българи в България, с преодоляването на резултатите от демографската катастрофа.
Ерата на Интернет позволява сравнително бързото и оперативно изграждане на такава структура.
Шесто: всички специалисти в областта на демографията, ангажирани отговорно с изследването на този смъртоносен процес, са единодушни, че България разполага с не повече от десетина години, за да направи опит да го преодолее.
Ако не успее – край на държавата!
Седмо: всички трябва да разберат една проста истина – България загива, бавно, но сигурно.
Използвани източници: Новинарски електронни издания
11 декември 2011
