Най-новата българска история се повтори пародийно. В някаква отечественофронтовска единност всички рекламирани в медиите партии застанаха срещу управляващите с лозунга за борба за демокрация. Точна така, както се случи и след онзи десети ноември преди 22 години.
Днес обаче ситуацията е трагикомична – довчерашни милиционери реторично громят комунизма. А БСП и ДПС бранят свободата. Прилича на някаква лицемерна комедия. Каквато бяха и т.нар. избори, които отминаха наскоро.
Изгуби ли България две десетилетия – след като 2011 г. е насмешливо копие на годините непосредствено след 1989 г.? В кръг ли се въртя страната ни? Или по низходяща спирала?
Това са все въпроси, на които май вече знаем отговора. Защото уж живеем по-добре, но сме изначално недоволни, нямаме доверие в институциите си, а тях не ги е грижа, нравите ни се сринаха до скотство, българите започнаха да се изличават.
А демокрацията, за която 10 ноември беше символ, никога не е изглеждала по-празна, фалшива и двулична. Една фасада за безскрупулни.
На този фон е лесно днешният българин да се впусне във вайкането и самосъжалението. Но ако въобще имаше някакъв смисъл от десети ноември, той беше именно в обратното – в поемането на отговорност, в отварянето на очите, в сепването, наваксването и труда.
От нас сега се чака да докажем, че последните две десетилетия и две години са имали смисъл. И не просто да направим така, че да има българи. А да докажем, че има смисъл да има българи.
10 ноември 2011
