Източник: Нюз.бг, автор: Евгений Еков*
Ние българите сме може би единственият народ в Европа, а и в света, който нямо и тъпо гледа как крадат историята му, без да реагира. При това го прави част от същия този народ, която с настървението на ренегата присвоява събитие след събитие, личност след личност, всичко що може да я „легитимира“ като „отделна нация“.
Последният пример в това отношение бе обсебването от сърбоманите в Скопие на Тодор Александров (водач на ВМОРО/ВМРО, български национален герой, оказвал помощ на българските войски в хода на Първата световна война), който също като Даме Груев, Гоце Делчев и други български видни национал-революционери от Македония бе „увековечен“ със „споменик“ в македонската столица.
Ограбването на миналото ни, разбира се, не е от сега, не е и от вчера – то върви повече от столетие. И може спокойно да се каже, че почти цялата ни история от цар Самуил насам е „помакедончена“ и обявена за чужда собственост.
Нещо повече, едни от най-светлите дати в националното ни битие са обявени най-нагло и безцеремонно за празници още преди десетилетия!
Държавните и другите празници в югозападната ни съседка се определят от Закона за празниците на Република Македония, който отменя Закона за държавните празници на Социалистическа Република Македония и Закона за празниците на Социалистическа федеративна Република Югославия.
По този закон държавни празници на Република Македония са: 24 май, „Св. Св. Кирил и Методий“ – Ден на сесловенските просветители; 2 август – Ден на републиката; 8 септември – Ден на независимостта; 11 октомври – Ден на народното въстание; 23 октомври – Ден на македонската революционна борба и 8 декември – „Св. Климент Охридски“.
Безспорно най-любимият празник на властта, независимо каква е тя, който е честван особено помпозно и тържествено е 2 август – Илинден. Център на тържествата, по правило, е Крушево, където по време на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. в течение на 10 дни просъществува „Крушевската република“. Оттук идва и наименованието на празника – Ден на републиката.
За неистово опитващите се да впият корени в нетяхно минало следовници на македонизма, този „празник“ е от изключително значение. На тях им е жизнено важно да „покажат“ държавна приемственост по всякакъв начин. Затова и властимащите в Скопие получават политическа уртикария и реагират крайно брутално всеки път, когато някой посмее да оспори „континиютетот на македонската држава“.
Това става и след като преди броени дни (на 21 юли 2012 г.) Българският културен клуб – Скопие (БККС) проведе честване на Илинденско-Преображенското въстание в Смилево, Македония, с участието на около 400 граждани, общински съветници и общественици от всички краища на България и Македония.
Тази първа по рода си проява беше организирана в съответствие с препоръките на Европейския парламент за съвместно отбелязване на значими събития от общата история на Македония и съседните й страни.
Проявата предостави поредната чудесна възможност за подобряване на добросъседските отношения между Скопие и София, но и този път се натъкна на бойкот, омаловажаване и враждебност от страна на ретроградни представители на македонските власти и медии.
Само седмица след събитието, преди още да увехнат цветята пред паметника на Дамян Груев, председателят на БККС Лазар Младенов е посетен от Блажо Чамински, началник на македонската Държавна сигурност и контраразузнаване (ДБК) за гр. Струмица.
Чамински цитира обръщението на БККС пред народния събор в Смилево, че „ако целта на востаниците од 1903г. беше да ги скинат робските окови, нашата цел е да ги скинеме оковите на една измислена история, коя ги дели люгето и насадува омраза“ и грубо заплашва Лазар Младенов и семейството му заради пробългарската им дейност. „Не мораше да ги кършите оковите!“, гневно заявява Чамински.
И разправата не закъснява – от 1 август г-жа Виолета Младенова, която е дългогодишна служителка на държавната фирма „Струмишки слив“ и е съпруга на Лазар Младенов вече е оставена без работа и е изхвърлена на улицата под благовидния претекст „за съкращение на персонала на фирма в ликвидация“.
Това уволнение ознаменува апогея на няколкогодишния психически тормоз над г-жа Младенова заради българското й гражданство и национално самоопределение и особено заради активната обществена дейност на нейния съпруг като председател на Българския културен клуб – Скопие.
Да се обявиш открито за българин в днешна Македония винаги е било сериозно изпитание за всеки дръзнал да го направи. Репресиите, които се стоварват моментално върху главата на „бугараша“ и неговото семейство, продължават да обогатяват жестоката практика на македонисткия терор. А управниците в Скопие, заповядващи извършването им, са все така с развързани ръце да малтретират всеки един показал „нелоялност” към войнстващата им идеология.
Върхът на всичко това е, че то става на фона на почти пълното мълчание на българските политици и държавници и на съвсем залинялото чувство на съпричастност на цялото ни „гражданско“ общество.
Друг фрапиращ пример на репресия е този със Спаска Митрова, която е македонска гражданка с изявено българско национално самосъзнание. Притежава и българско гражданство.
Неотдавна Върховният съд на Македония постанови социалните служби окончателно да отнемат детето й и да го предадат на нейния съпруг, който е от сръбски произход. После иди кажи, че край Вардар етническата принадлежност няма значение!
Освен случая със Спаска Митрова точно толкова фрапиращи са и случаите с Мирослав Ризински, Виктор Канзуров, Драги Каров, Андон Спасов и др.
Мирослав Ризински, който също освен македонски е и български гражданин, е роден в Скопие. Самоопределя се като българин. През есента на 2007 г., при съмнителни обстоятелства, Ризински е арестуван за получаване на „подкуп“. Не му е осигурен справедлив процес. Осъден е на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, които почти изцяло излежава в македонски затвор.
Драги Каров също е гражданин на Македония, който има и българско гражданство. Живее в град Велес. Самоопределя се като етнически българин. Каров поставя в двора на къщата си в града бюст на Тодор Александров. За тази му дързост на 27 май 2008 г. съдът във Велес осъжда Драги Каров да плати глоба в размер на 1000 евро.
Интересно колко ли етнически албанци, също македонски граждани като него, които, например, масово развяват червено-черния флаг на Албания в градовете и селата на Македония, са осъдени за това?!…
Отговорът мисля, че го знае всеки от нас – николко. И по-различно не би могло да бъде, защото над 500-те хиляди албанци край Вардара са сила, с която властите в Скопие са принудени стриктно да се съобразяват.
Друг гражданин на Македония, самоопределящ се като българин, е Виктор Канзуров. Той е журналист на свободна практика. В нощта на 20 април 2008 г. е задържан от полицаи в интернет клуб в Скопие заради „непристойни действия на публично място“. Откаран е в арест на скопската полиция, където престоява 20 часа и след това е освободен поради липса на „докази“.
Задържането на Канзуров става непосредствено след честването при плочата на Мара Бунева в Скопие на 13 януари 2008 г. Там Канзуров е псуван и заплашван със смърт от цивилни полицаи (срещу него са използвани обидни епитети на сексуална основа, наречен е „бугарски апаш“).
А, че между честването и задържането на Канзуров има връзка спор не може да има, защото всички, които са участвали в това честване през годините са били заплашвани или бити, или и двете заедно.
Не по-малко драстичен е и случаят с Андон Спасов, който е български гражданин, учител. Той притежава заедно с майка му и сестра му, които живеят в Скопие, къща в столицата.
На 3 октомври 2007 г. около 1 ч. и 20 м. през нощта е нападнат и е жестоко пребит от четирима униформени полицаи от участъка в скопския квартал „Гьорче Петров“. Поради нанесените при боя травми Спасов се придвижва трудно. На 30 април 2008 г. той е експулсиран от територията на Македония.
Описаните случаи на насилие и съдебна разправа срещу граждани на Македония, които се самоопределят като българи, не изчерпват всички казуси от този тип. Това са само част от случаите, за които са известни конкретни факти.
Нужно е преразглеждане на издадените присъди. Нужно е и цялостно преосмисляне на политиката на Македония спрямо нейните граждани с българско самосъзнание и българско гражданство. Защото да си българин днес в Македония неизбежно ти носи репресия. И на теб, и на близките ти!
На фона на всички тези случаи на терор повече от цинично звучи заявеното тези дни в интервю за БНР от македонският външен министър Никола Попоски, че след членството си в ЕС и НАТО, България трябва силно да подкрепя присъединяването на останалите страни от региона в тези организации.
Помолен да коментира изявлението на българския премиер Бойко Борисов, който заяви, че България не е съгласна с името Северна Македония, тъй като това може да предизвика териториални претенции, Попоски изтъква:
„Мисля, че в момента на Македония й е наложен нелогичен спор, без каквото и да е основание и след като с този спор се злоупотребява за по-широка обструкция и блокада над Македония, тя няма необходимост от допълнително усложняване, а от подкрепа, положителен тон и увеличаване на комуникацията между нас“.
Обратно обаче на съветите на македонския министър българският премиер след като е казал „А“ ще трябва да каже и „Б“ с искане за спиране на репресиите срещу всички македонски граждани с българско самосъзнание и с българско гражданство.
Иначе, Илинден ще продължава да взема жертви сред българите в Македония!
2 август 2012
*Евгений Еков е завършил през 1986 г. „История“ във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“ – Велико Търново.
През 1989 – 1997 г. е възстановител и член на редакционния съвет на в. „Македония“.
През 1990 – 2001 г. е член на Управителния съвет на Македонския научен институт.
През 1990 – 1995 г. е отговорен секретар на ВМРО – Съюз на македонските дружества.
През 1995 – 1997 г. е съпредседател на ВМРО – Съюз на македонските дружества.
През 1994 – 1997 г. е народен представител в 37-ото НС от 10-ти МИР, Кюстендил. Член е на Комисията по национална сигурност и на Групата за приятелство с Македония.
През 1997 – 1998 г. е началник на отдел „Връзки с обществеността“ в Министерство на отбраната. През 1999 г. е зам.-началник на управление „Координация и анализ“ на Министерство на външните работи (МВнР).
През 2000 – 2001 г. е началник на отдел „Анализи и прогнози“ в МВнР.
През 2001 – 2005 г. е извънреден и пълномощен посланик на България в Молдова.
През 2005 – 2006 г. е началник на сектор в дирекция „Европа-III“ на МВнР.
През 2006 – 2009 г. е редактор в отдел „Анализи“ на в. „Монитор“ и на в. „Политика“.
Автор е на статии, анализи, коментари и интервюта по етническите проблеми, въпроси на външната политика на България, националната и регионалната сигурност в пресата, научни и специализирани списания и сборници, и в други издания.