Източник: „България утре”
Докато има учители като Наташа Въльовска от врачанското СОУ „Никола Войводов” светлината в тунела на българското образование няма да угасне.
Лятото отдавна дойде и затвори с трясък прозорците на училищните стаи. Темата за българските учители вече не е сред актуалните новини, поне до началото на септември. Но има такива преподаватели, за които винаги е актуално да се говори. Учители, на които колегите им безрезервно се възхищават, децата и родителите ги обожават, а училището се гордее, че разполага с такива професионалисти. Не вярвате? Запознайте се тогава с госпожа Наташа Въльовска, обичта към която не намалява, колкото и поколения ученици да се сменят във врачанското училище СОУ „Никола Войводов”.
Не бяхме чували за педагожката до 31 май – деня, в който началните класове в училището за последен път прекрачваха училищния праг. Случаят ни отведе там по различен повод. Направи ни впечатление обаче, че противно на очакванията за радостни детски усмивки, породени от раздялата с досадното школо, срещнахме толкова тъжни погледи и изпълнени със сълзи очи. Плачеха и майките, дошли да видят за последно жената, на която бяха поверявали 4 години децата си без всякакво притеснение. Татковците, които се брояха на пръсти в стаята, се опитваха да се показват твърди, но общото тъжно настроение беше обзело и тях.
Започна програмата, с течение на която г-жа Въльовска все повече печелеше симпатиите и на нас, неутралните свидетели на прощаването на този задружен четвърти клас с учителката им. При всяка песен на класа на нея й се налагаше да се намесва, за да успокоява децата, въпреки че и нейната емоция викаше в очите й сълзи. Опитната учителка не за първи път се прощаваше с клас, който е водила, но въпреки това когато малчуганите й поднесоха своя подарък, тя се разтопи. Децата бяха разпитали и научили, че любимата им госпожа дълго време събира парички, за да си купи нови златни обици, тъй като нейните са много стари. И се бяха погрижили тя да има желаното. Но посланието, което детските ръце бяха изписали на картичката, съвсем я трогна. В него те й казваха, че за тях през годините тя не е била само учителка, а й майка, и че са щастливи за това, че са били нейният клас.
Силните емоции и различното отношение оставиха дълбока следа дори за случайно попадналите наоколо хора, сред които и репортер на Bulgariautre.bg. Впечатлението беше много силно, затова се поинтересувахме как госпожа Въльовска е постигнала това да е толкова обичана от децата. „Не е само от децата. И колегите й я уважават безкрайно, разказа пред Bulgariautre.bg родител, който и днес помни онзи 31-и май, все едно е било вчера. И със сигурност ще го помни още много дълго. – На първия учебен ден нейна колежка от друго училище придружи едно от децата. Виждайки подхода на г-жа Въльовска, тя каза кратко: “За първи път виждам човек, който толкова да обича работата си”.
Наташа Въльовска е учителка с майчинско отношение, научихме още. Внимателна, грижовна и човечна е, земен човек, който е еднакво уважаван от децата и от родителите. Много иска от децата да знаят и да могат и винаги се грижи да им каже по нещо допълнително към урока. И на тях им е интересно, защото тя им го е разказала. Никога не бяга от извънкласни дейности, които заемат свободното й време – води възпитаниците си на екскурзии, в музея, сред природата, дори на дискотека. Телефонът й винаги е включен за родителите. „Неведнъж е давала лични средства, за да зарадва децата и да направи урока по-интересен. Ето, например, за осми март купи със собствени средства специални перфоратори, с които децата да направят красиви картички и да зарадват майките си” , разказа още майката на вече пораснал ученик, който от следващата година вече няма да е в класа на уважавания педагог.
Едно от децата си спомня с умиление за случка, в която любимата госпожа дори застанала на тяхна страна, когато без да искат уцелили с топка друга преподавателка. „ Чуждата учителка ни нахока, но г-жа Въльовска ни защити. Каза й: “Не си права да ги обиждаш, деца са, всичко може да се случи. Моите деца не са невъзпитани, те са добри” .
Тръгваме си от врачанското училище, след като децата са изчерпали всички поводи да останат още малко с любимата преподавателка. Едно време училището не изглеждаше така, спомня си родител, който също е получил образованието си на това място. Стените в коридора са окичени с рисунки на децата, пълно е с цветя. Сигурно, уютно, изпълнено с радостен глъч учебно заведение. Затова и нито едно от децата, които завършиха четвърти клас на 31-и май в това врачанско училище, няма да го напусне, за да се премести в друго през новата учебна година.
Докато учители като г-жа Въльовска се разхождат по коридорите с мека усмивка, човек е сигурен, че за българското образование все пак надежда има. Да, все още има и такива учители! За щастие!
