Текст от блога на зам.-председателя на ВМРО Костадин Костадинов
От няколко дни посещавам редовно родилното отделение на Окръжната болница във Варна. Жена ми роди на 31 август и оттогава поне по 3 пъти на ден се отбивам да я видя. Възникна един проблем обаче. Нея мога да я видя по всяко време, но дъщеричката си не мога. Режимът е строг, освен това детето минава профилактичен курс по фотолечение заради бебешката жълтеница, а и на всичкото отгоре на вратата на родилното стои внушителен надпис “Влизането строго забранено”. Аз съм възпитаван да уважавам реда, още повече пък в една болница със съответните хигиенни изисквания, така че въобще не коментирах тези правила до момента, в който видях как един “колега татко” влиза през вратата със забранителната табела, обува найлонови калцуни и съвсем спокойно тръгва по коридора навътре. Край него минаха няколко акушерки, които не му обърнаха никакво внимание.
Какво се оказа? На етажа на родилното има две VIP стаи, които са единични и са по-луксозни от останалите. За това удоволствие всяка родилка плаща по 46 лв. на ден. Освен правото да бъде сама в стая с по-добра обстановка от останалите, майката има право и да бъде посещавана от своя мъж, вътре, в иначе забраненото за външни лица болнично отделение. Само срещу 46 лв. на ден. Излиза, че или плащането на тези пари по чудодеен начин убива бацилите у посетителите, или това си е своего рода входен билет за едно от най-стерилните отделения в болницата. Понеже не бях сигурен кое от двете е вярното се обърнах към Конституцията на България.
Чл. 52.
(1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.
Дотук добре. За мен безплатно, за другия – платено, всеки си решава сам. Обаче сме в една болница и то на един етаж – нещо не се връзва. Затова се обърнах към Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване. И там никъде не попаднах на текстове, регламентиращи подобен сегрегиран подход към пациентите на база на платен достъп в иначе безплатното държавно здравно заведение. За да си спестя по-нататъшното ровене, се обърнах директно към персонала. Отговорите варираха от вдигане на рамене до неразбираемо мънкане. Личеше си, че и на акушерките им беше гузно, когато гонеха от вратата осмелилите се да надникнат през нея татковци. В крайна сметка явно срещу 46 лв. на ден се сдобиваш с правото да вкарваш необезпокоявано всякакви бацили в родилното. Е, не какви да е бацили, а VIP бацили. Аз съм фундаменталист по отношение на социалното и здравното осигуряване – смятам, че всички трябва да ползваме това, за което сме си платили, което ни се полага и при равни условия с останалите като нас. В един момент обаче се оказва, че някой на финалната права от осигурителния процес е по-равен от останалите – стига да си плати допълнително. Няма значение, че не е регламентирано от закона. Същият този закон, който дава възможност да се избира между частно и държавно здравеопазване, но ни задължава всички солидарно да плащаме здравните си осигуровки.
Аз не разбирам от здравеопазване. Може и да не съм прочел внимателно законите. Но разбирам от морал и етика – а те явно в нашата здравна система отдавна липсват. Щом само срещу 46 лв. на ден може да си купиш правото да влизаш там, където влизането (по хигиенни норми) е строго забранено…
7 септември 2011
