Раздор между български и македонски историци беляза изложбата „Идентичност и памет през ХІХ век“ в Белград.
Подмяна на факти от българската история разгневи представителите на българския Национален исторически музей. В каталога, съпътстващ изложбата, Гоце Делчев е обявен освен за македонски, и за български национален герой. В отпечатания каталог и в съответната анотация под експоната определението обаче „български национален герой” липсва.
Това обяснява директорът на НИМ проф. Божидар Димитров, допълвайки, че след разговор с организаторите от ЮНЕСКО грешката е трябвало да бъде поправена. След откриване на изложбата се оказва, че българските историци са били подведени.
По думите на Димитров става ясно, че представителят на ЮНЕСКО се е оправдал със силен натиск от страна на правителството в Скопие.
Припомняме, че генералният директор на организацията е българският политик и дипломат Ирина Бокова.
Целия текст на съобщението, разпространено от Националния исторически музей може да прочетете тук:
Националният исторически музей се оттегля от изложбата „Идентичност и памет през ХІХ век”, открита в Белград на 09.09.2013 г. Представителят на Националния исторически музей доц. Цветана Кьосева е напуснала откриването на изложбата след като е установила, че текстовете под два от експонатите, представени от Музея в Скопие не са махнати, въпреки, че е получено уверение от г-н Антон Краузе, че текстовете ще бъдат махнати. Действията на НИМ са съгласувани с Министерство на културата.
За какво става дума? Изложбата е организирана от Регионалното бюро на ЮНЕСКО във Венеция с 12 балкански държави. За първи път е показана в Любляна. След получаването на каталога в НИМ установява, че са станали жертва на недопустима в професионалните кръгове измама. В изпратените коректури до НИМ Гоце Делчев е обявен освен за македонски и за български национален герой. В отпечатания каталог и в съответната анотация под експоната определението „български национален герой” липсва. Освен това той е обявен за лидер на ВМРО, организация, създадена 16 години след смъртта му. Очевидно името на организацията, на която е лидер Гоце Делчев – Тайна македоно-одринска революционна организация – не е удобна за Скопие, тъй като определението „Одринска” показва, че това е организация на българите в Османската империя.
Недопустим от историческа гледна точка е и текстът под знамето на т.н. Крушевска република от 1903 г. Текстът на знамето на чист литературен български език гласи „Крушевска революционна чета. Свобода или смърт”. В текста на каталога е написано, че надписът и на манифеста на въстаниците е на македонски език, който, както е известно като писмена норма е създаден 40 години по-късно.
НИМ протестира пред ръководителя на Бюрото на ЮНЕСКО, заявявайки, че ако няма промени в посока на историческата истина ще бъдем принудени да оттеглим участието с в изложбата, която трябва да бъде представена и в други балкански страни. Постигнато бе съгласие двата експоната да останат без скандалните текстове.
За наша изненада отново бяхме измамени. Когато на 9-ти септември доц.Кьосева пристигна в Белград, бе установено, че текстовете не са махнати, въпреки споразумението с г-н Краузе и директора на Белградския музей. Представителят на ЮНЕСКО се е оправдал със силен натиск от страна на правителството в Скопие.
Ние естествено не можем да се съгласим с наглите кражби на българската история. Спирането на тези кражби, както е известно, е едно от исканията на българските правителства за установяване на добросъседски отношения и ревизия на българската позиция по отношение на приемането на Македония в ЕС. Не можем да приемем и действията на Регионалното бюро на ЮНЕСКО във Венеция, което си послужи с измама, за да осигури нашето участие в Белград. Заявеното желание „да се обединяват музеите, а не да се разделят” не може да се постига с лъжи и измами.
Министерство на културата подкрепя напълно позицията на Националния исторически музей.