Почит към полк. Каварналиев

БККС организира панихида за гроба на Константин Каварналиев по повод 101 години от гибелта му.
Гробът на полк. Каварналиев се намира край Дойран, Р Македония. Там е поставен паметник, който е разрушен от югославските власти през 1966 г. Не е случайно, че паметният знак е взривен точно в годината, когато се навършват 100 г. от рождението на Кавараналиев.
На панихидата присъстваха представители от българското посолство в Скопие, консулството в Битоля, членове и симпатизанти на БККС от Струмица, Гевгели, Богданци, Дойран, както и представители на ВМРО от София и Благоевград.
За делото на героя разказаха Иво Антонов – отговорник за войнишките паметници към Министерството на отбраната, българският консул в Битоля г-н Русинов и председателят на БККС Лазар Младенов.
Многократно българските власти са изпращали ноти с искане да бъде възстановен паметникът на гроба на полк. Каварналиев, но досега македонската държава не е отговорила.
Признателните граждани положиха венци и цветя на гроба.
Кадри от поклонението може да видите тук >>>
Слово на Лазар Младенов – тук >>>
Повече за полк. Константин Каварналиев
Биография
Роден е в Шумен през 1866 г. Каварналиев завършва Военно училище в София. Участва в Сръбско-българската война през 1885 г. като юнкер и се отличава в сраженията при Сливница, Цариброд и Пирот, а след войната за съединението завършва Военна академия в Белгия и след това специализира и в Италия. На 15 декември 1907 е назначен за началник-щаб на 5-апехотна дунавска дивизия. През Балканската война е на същата длъжност, като за кратко в периода 14 декември 1912 до 16 януари 1913 г. е командир на 5-ти пехотен дунавски полк. През Междусъюзническата война е назначен за командир на 3-та бригада от Трета пехотна балканска дивизия.
Сражение при Дойран
Шест дивизии, командвани лично от крал Константинос I, атакуват Кукуш, отбраняван от два български полка. Те се сражават три дни, давайки възможност на населението да се изтегли без жертви към Стара България. Гърците губят 10 000 убити (в цялата Балканска война са само 6000 убити!). Без да позволят да бъдат обкръжени, българските полкове се изтеглят на север. Кукуш е изгорен до основи и гръцката армия се устремява към Дойран. Полковник Каварналиев разполага само с два полка – 32-ри и 42-ри, които на всичкото отгоре са непълни и имат общо едва 3000 бойци. Гърците атакуват с 42 000 бойци. Един срещу четиринадесет.
Боят пламва със страшна сила на 18 юни 1913 г. Резерви и поддръжки от тила не идват. На 22 юни полковник Каварналиев изпраща в тила адютанта си поручик Дуров с думите: „Поручик, тръгни по пътя за София и ако срещнеш дори един български войник, прати ми го, за да го хвърля в боя!“ Дуров среща много български войници. Но те също се сражават отчаяно – при Злетово, Щип, Занога, Кресна, Предела, Пехчево, Берово, Криволак, Калиманци. И на 23 юни полк. Каварналиев хвърля в боя единствения резерв – себе си. Напуска командния бункер и с пушка в ръка контраатакува с войниците си в първия боен ред. Противникът е отбит, позицията удържана, гърците се отказват от настъпление към България. По време на сражението полковник Каварналиев е ранен в крака. Раната изглежда лека и той не напуска бойното поле, но се оказва, че куршумът е пронизал важна артерия.
Храбрият пълководец умира няколко часа по-късно от загуба на кръв на 23 юни 1913 г. Произведен е посмъртно в генерал-майор.
Паметник
През 1916 г. в чест на Константин Каварналиев от 9-а Плевенска дивизия е издигнат седемметров паметник на мястото, където е погребан полковникът. Намира се на малък хълм, непосредствено до пътя за Валандово, на 3-4 км от Дойран. Като форма наподобява паметниците на Васил Левски в София и на Царя Освободител. Той е бил с надпис „Полковник Каварналиев, загинал за свобода и родина, от 9-ата Плевенска дивизия“. Паметникът е открит с прочувствена реч на полк. Борис Дрангов (също загинал по-късно на завоя на Черна). Слово произнася и писателят Антон Страшимиров. В присъствието на войскови части от 9-а Плевенска пехотна дивизия е извършена панихида от полковите свещеници. Освен полк. Каварналиев на мястото са погребани и петима войници. Те са загинали по-късно, през Първата световна война (1915-1918). Около този паметник се намират и гробовете на много други българи – както на загиналите през двете Балкански войни, така и на тези от Втората световна война.
Монументът е бил взривен през 1966 г. по време на акцията по унищожаване на всички български военни паметници в Македония, като отломките му са били разхвърляни в района.