Източник: Агенция „Фокус“
Македонски историци се събраха на конференция „Сто години от Балканските войни”, която се провежда в Скопие. На форума не присъстват историци от други държави, пишат днес скопските медии. „Илинденското въстание тръгва като социално, а се представя като национално“, „Македония е най-голямата жертва на Балканските войни”. „Македонският народ беше на половината път от изграждането на свое национално самосъзнание”. „Заради чужди интереси, Македония нямала свой представител на Букурещката конференция, а представителят на българите Симеон Радев подписал подялбата на Македония”. Това са част от тезите, представени на научния форум. Той е бил открит от председателя на Македонската Академия на Науките и Изкуствата – МАНУ – академик Владо Камбовски.
„Желателно е да се направи паралел между Македония сега и Македония преди Балканските войни”, за да се стигне до някои изводи, заявил академик Иван Катарджиев на научния форум в Скопие, пише „Утрински вестник”. „За разлика от преди един век, днес Македония е независима и суверенна държава, но отново е на ветровито място в международните отношения и е предмет на аспирации на големите държави”, заявил академикът. Като потвърждение за това, академикът споменал – спора с Гърция за името, спора между Македонската православна църква и Сръбската православна църква и отношенията с България.
„Четири държави – България, Сърбия, Черна гора и Гърция, прославят стогодишнината от Балканските войни, но техните тези са различни от нашите, както и различни от тези на Турция, като логичен наследник на Османската Империя”, каза Катарджиев.
Според него – Илинденското въстание тръгва като социално, а се представя пар екселанс като национално въстание.
Като пример за това – кой не се стреми към добросъседски отношения, Катарджиев посочва книгата, зад която застанали 25 български учени, от най-различни области, и която излезе само три месеца преди Срещата на НАТО в Букурещ в 2008 година, на която на Македония й бе отказано присъединяване към пакта заради спора с Гърция, формално. „Симптоматично, в нея, още в самото начало, се предупреждава, че България слага край на безусловната поддръжка на Македония в нейната евроатлантическа интеграция и че от изключително значение е – как Македония ще подкрепя интересите на Българи”, сочи Катарджиев.
Според професор Владо Поповски – няколко причини и фактори са изиграли важна роля за поражението идеята за Македония в хода на Балканските войни. Това са били – разбитата структура на македонското етническо тяло, пропагандите на балканските държави в кажи речи всички структури сред македонските граждани, включително – четническите формации. Те са били толерирани от страна на властите; също така – политическите и империалистически интереси. Важна роля имат позициите на Великите сили, особено на тези от Антантата, както и Русия, за това – Македония да бъде поделена между трите балкански държави; също така – и големият разкол в Македонската революционна организация на Рилския конгрес и обвързването на ръководството на ВМОРО към българската държавна политика, която, по времето на Балканските войни, се отказва от политиката за автономия на Македония и приема идеята за присъединяване на Македония към България, казва Поповски, цитиран от „Утрински вестник”.
Според председателя на Македонската академия на науките – МАНУ – академик Владо Камбовски: Завършекът на Балканските войни с подялбата на Македония не донесе траен мир; непризнаването на националния идентитет на македонския народ беше един от изворите за постоянни спорове между държавите-участнички във войната и силен източник на вътрешна нестабилност за тях. И днес има групи, които все още живеят във времето на идеологията на национализма и то не само на Балканите, а и в Европа, и в света, е заявил Камбовски, цитиран от вестник „Вечер”.
„Македония беше най-голямата жертва на Балканските войни, с които беше попречено на създаването на самостоятелна македонска държава, въпреки че македонският народ беше на половината път от изграждането на свое национално самосъзнание. Днес, сто години след войните и покрай тяхното коментиране в полето на обществените науки, те все още не се смятат за приключена и достатъчно осветлена тема, защото са оставили трайни последици в междубалканските отношения”, каза Камбовски.
Траен мир не може да се постигне с война, нито с насилствени решения, инспирирани от великодържавни концепции, които все още съществуват в балканските пространства.
Решението трябва да се търси в развиване на балканските държави на идеите на мултикултурализма и демократичните политически тенденции, без териториални решения за етническите проблеми и с уважение към демократичните принципи на ЕС, е казал Камбовски, цитиран от вестник „Вечер”.
Според небезизвестния и в България академик Блаже Ристовски – на пътя и стремежите на македонеца всякога е имало нечии чужди цели. По тази причина – нямаме македонски представител на подписването на Букурещкия договор, а българския представител Симеон Радев подписва подялбата на Македония. Науката трябва да направи много. Истината е нашият най-голям съюзник. Сами трябва да кажем истината, а не други да ни я казват, е заявил Ристовски, цитиран от вестник „Вечер”, който беше редактор на спорната македонска енциклопедия, която представяше цар Самуил като македонски цар и предизвика скандал в Македония с откровените научни и исторически фалшификации, след което беше иззета.
Ристовски е заявил още, че всяка държава по свой начин отбелязала Балканските войни. „Жертвата в тази 100-годишнина, Република Македония, в нови исторически обстоятелства само преди три десетилетия извоюва собствена държава, последна отбелязва своята трагична годишнина в историята”, е заявил той, цитиран от „Нова Македония”.
