Вестник „Нова Македония” съобщава тези дни, че Скопие и Белград вече са побратимени градове. Ако се съди по публикацията, това е 18-ият побратим на македонската столица.
Този наглед незначителен детайл, отбелязан с няколко реда, щеше да бъде просто любопитка в медиите, ако не съдържаше един исторически символ: Скопие все още не е побратимен град със… София.
Преди време в интервю по „Нова телевизия” заместник-председателят на ВМРО Ангел Джамбазки попита столичния кмет Йорданка Фандъкова кога столиците на България и Македония ще бъдат побратимени и призова да се побърза с процедурата.
А такава процедура наистина има. Но – както много от взаимните ни дела със Скопие – е доведена до задънена улица.
Не че т.нар. побратимяване е толкова важно, но би било красиво и логично. На тези два града им отива да са братя. Най-малкото – защото половин София е съставена от потомци на бежанци от Македония.
А и защото са столиците на двете държави, в които българите все още имат мнозинство.
Уви, Скопие и Белград явно повече се чувстват братя. Скопие е доведен брат на Белград, но брат. Но какво ли друго може да се очаква, след като самата ни държава от десетилетия се държи към Скопие като с изоставено дете!?
Уж с болка, а всъщност с безразличие.
28 март 2012
