За сметка на България, Македония търгува с холокоста, за да реши вътрешнополитически проблеми, смята Спас Ташев.
За книгата „Депортацията на евреите от Вардарска Македония и Беломорието. Факти и митове” Агенция „Фокус” разговаря с автора й.
Фокус: Г-н Ташев, според изследванията във Вашата книга – кой е виновникът за депортацията и последвалата смърт на повече от 11 хиляди евреи от Вардарска Македония и Беломорието?
Спас Ташев: Факт е, че българската администрация се включва в ареста на беломорските евреи, но това в никакъв случай не е българска инициатива и не е реализирана само от българските власти, поради простата причина, че в Македония през този период има паралелна германска власт, т.е. Македония е под двойна българо-германска юрисдикция. На самия транзитен депортационен лагер „Монопол” в Скопие охраната е също смесена от български полицаи и германски войници. По-интересното е, че когато пристигат самите влакове, охраната на влаковете е изцяло германска, което показва, че основната роля в тази депортация е на хитлеристка Германия. Този процес е анализиран и в Народния съд 1944-1945 г., точно от отдела, който се занимава с антисемитизма. Там е констатирано, че депортацията е предимно германска акция. Това е отговорът. Има някакво българско участие, но то е продукт на факта, че ние сме зависима от Германия държава и нашата администрация е помогнала на тези германски действия, но основният инициатор са германците и по-скоро хитлеристите.
Фокус: Какви митове развенчава вашата книга?
Спас Ташев: Основният мит е за единствената виновна страна, в случая България. Това е мит, който се лансира в Република Македония през последните 10-12 г. Искам да подчертая, че никога България не е отричала някакво българско участие в тези събития и обективният анализ на документите показва именно този извод. В същото време днес в Република Македония властите изцяло премълчават участието на хитлеристка Германия в тези събития и хвърлят вината изцяло към България. Дори в момента има инициатива за обявяването на цар Борис III за военнопрестъпник. За книгата, която съм написал, намерих една реч на зам.-главния прокурор на държавата Израел от 1961 г. във връзка с процеса „Айхман” и там той казва, че цар Борис е герой. Той твърдо се е противопоставял на Айхман и с тази си позиция е спасил евреите, които са били български граждани. Евреите от Македония и Тракия са депортирани именно поради тази причина, че те не са български граждани и България реално няма юрисдикция над тях. Тя няма как да спаси хора, които не са нейни граждани. През целия период от 1941 г. до 1943 г. евреите в тези земи са били регистрирани в българската полиция в бюрото за чужденци. Отговорът на въпроса – кой е виновен за депортацията – е много сложен. И ако трябва да бъдем обективни, основната вина е на хитлеристка Германия.
Фокус: Какви интересни факти стават достояние на читателите в тази книга?
Спас Ташев: За първи път е публикуван спогодбата Клодиус – Попов. Това е договорът между България и Германия от април 1941 г., съобразно който България започва да администрира, т. нар. нови земи. В тази спогодба изрично е записано, че териториалните въпроси ще бъдат решени след края на войната, т.е. самата Германия не признава, че Македония и Беломорието са неразделна част от България.
Това е нещо изключително важно. Чрез тази спогодба Германия си гарантира присъствието на хитлеристки войски на тази територия. Тя гарантира своите права предимно икономически върху рудните богатства на Македония. Това са много важни показатели, които показват, че всъщност именно Германия е господарят в новите земи. Има някои детайли в книгата около спасяването на унгарския евреин Илеш Шпиц – треньор на ФК „Македония”. Това е във връзка с нашумелия напоследък въпрос около филма „Трето полувреме”. Всъщност се оказва, че ръководството на отбора на Македония – всички са дейци на ВМРО. Това са Димитър Шкатров, Димитър Гюзелев – хора, които са убити в Титова Югославия през 1945 г. Те са осъдени и убити. Т.е. лицата, които спасяват евреина – треньор на отбора на Македония Илеш Спица, за който Македония прави филм, са убити в Титова Югославия. Това е покъртително и се крие от местната контролирана преса в Македония. Тези неща излизат в тази книга.
Фокус: Адекватна ли е днешната позиция на България за истината за депортацията на евреите от Вардарска Македония и Беломорието?
Спас Ташев: За съжаление, това е проблем, който не е разглеждан от българската историческа наука. Българските правителства след 1989 г. никога не са взимали становище по този въпрос. Това според мен е една слабост, тъй като от подобно мълчание се възползват нашите съседи. Имам предвид не само Република Македония, но напоследък и Гърция е изключително активна и тя също отправя обвинения към България за депортацията на македонските евреи. Нещо повече, през последните години Македония се опитва да подготви съдебен иск срещу България с финансова клауза – България да плати, да овъзмезди наследниците на тези евреи, или пък Република Македония като наследник на избитите евреи, относно „страданията, които са имали от българския окупатор”. Като дори са изчислили богатството на евреите на 16,5 милиона американски долара. Македония много добре разбира, че част от тези искания са абсолютно необосновани, това е основната причина до този момент да не отправено официално подобно искане към България, но в Македония има среди, които и в момента работят за изработването на подобен съдебен иск, така че България рано или късно ще бъде принудена да разглежда тази проблематика. Моето мнение е, че тази книга е една превантивна мярка. По-добре ние сами да разгледаме процесите и да покажем каква е била истината в действителност, отколкото да позволим други да говорят вместо нас.
Фокус: Ще има ли книгата опоненти в Македония и дали влиза в конфликт с македонската позиция?
Спас Ташев: Като говоря за днешната позиция на Македония, трябва да кажа, че това са предимно писания в техните средства за масова информация. До колкото има сериозни научни издания по въпроса, мисля че в тях няма някакви сериозни различия или обвинения към България, а по-скоро става въпрос за съвременна публицистика и интерпретация на тези събития, които са продукт на политически внушения. До този момент не се е намерил сериозен учен в Македония, който да снеме вината от Германия и да я прехвърля единствено върху България. Македония работи с някои чуждестранни учени. През последните години мога да цитирам 4-5 книги, които се публикуваха на Запад – в Германия, САЩ, дори в Израел. Всички ползват като база македонски източници и всички стигат до дълбоко антибългарски източници на базата на тези македонски източници, които не са проверени. Някои от тях са фалшифицирани. Дори самият „Яд Вашем”, това е музеят на холокоста в Израел, се е предоверил на тези македонски извори, но в разговори, които съм водил с мои партньори от Израел, разбирам, че в Израел има воля за преразглеждане на част от тези обвинения към България, което е една положителна стъпка към изясняване на историческата истина.
Фокус: Каква е позицията на държавата Израел?
Спас Ташев: Израел не изразява позиция по този въпрос. Бившият президент Георги Първанов през 2008 г. при своето посещение в Израел изрази позиция, в която каза, че България не бяга от отговорност за депортацията на това население. Тези негови думи бяха приети със задоволство от израелската страна. Македонският президент Георги Иванов също е правил посещение в Израел. Във връзка с неговото посещение тогава бяха раздухани и някои антибългарски настроения от част от евреите, които са раждани на територията на Македония, което показва, че Македония се опитва да политизира случая и да ги изнесе в чужбина. До този момент единствено „Яд Вашен” е предприемал стъпки срещу България и по-скоро срещу цар Борис III, като демонтира паметника, но пак повтарям, в наши дни има нагласи да бъде преразгледано това решение. Има изказвания на официални израелски функционери – например зам.-главния прокурор на Израел, който на базата на документите, събрани по време на съдебното следствие срещу Адолф Айхман – човека, който е организирал депортацията на евреите от цяла Европа, стига до извода, че с решаващата роля на цар Борис III, евреите в България са спасени. Нещо повече, по време на тези съдебни дирения, те попадат на германски документи, собственост на германските специални служби от този период, в които се говори, че цар Борис III e отровен. Ние в процеса „Айхман”, който е воден в Израел през 1961 г., можем да намерим много документи за българската история, нещо, което не сме направили като държава. Това засяга нас като българи.
Фокус: Към кого е насочена книгата и кога ще бъде представена?
Спас Ташев: Представянето на книгата ще бъде след 10 април. Тогава очаквам да дойде авторът на предговора на книгата, а също така и Сами Рафаел, който е първият насител на Ордена за храброст на Израел и създател на специалните части на Израел. Това са български евреи, които много добре познават протеклите през този период в България процеси и се дава сметка за решаващата роля на българската държава за спасяване на българските евреи. Книгата е насочена към широката общественост в България, защото се оказва, че ние не познаваме този проблем. В България няма изследване, посветено в тази насока. Текстът на книгата вече беше прегледан в Аржентина и имам предложение да бъде издадена там на испански език. Имам уверение от българските евродепутати, че ще подкрепят издаването на книгата и на английски език, за да можем да запознаем и нашите европейски партньори и демократичната общественост в целия свят относно истината за депортацията на евреите в Македония и Беломорието и по този начин да спрат спекулациите с името на България. Един известен еврейски журналист, Сам Ваклин, ноември миналата година написа една прекрасна статия със заглавие „Днешна Македония профетира от холокоста”, т.е. търгува с холокоста, за да реши своите вътрешнополитически проблеми. Безспорно това е печалният извод. За съжаление, тази търговия е за сметка на България и нашето добро име и ние трябва да защитим себе си като държава и народ, който има демократични традиции и е работил за спасяването на българските евреи. Действията в Македония през последните 10 години са насочени конкретно срещу България и в тези си действия те все повече и повече търсят сътрудничество с Гърция. Нещо, което е парадоксално. Двете държави Македония и Гърция имат сериозен спор за името но по темата „вина на България по отношение на евреите” работят много добре заедно.
10 март 2012
