Текст от блога на Александър Йолов, председател на Младежката организация на ВМРО – София
Броени дни са изминали от поредните сръбски провокации в Западните покрайнини, а българският министър на външните работи, вместо да притисне дипломатически властите в съседната страна – да спазват правата и свободите на българското население, излиза с поредната си меко казано неадекватна позиция по темата. Влязъл в ролята на сръбски лобист, той твърди, че ако Сърбия получи статут на кандидат за членство в ЕС, то това ще е и “най-добрата гаранция за правата на нашите сънародници в тази страна.“
Подобно съждение е меко казано наивно, достатъчно е да се сетим за това дали Гърция, която от 31 години е в ЕС, признава наличието на малцинства на своята територия, дали признава българско малцинство и дали е осигурила всички негови права, полагащи му се според международните спогодби, които Атина е подписала. Какво стана, нали ЕС е не само пространство на свободно придвижване на стоки, услуги, хора и капитали, но и на споделени отговорности в сферата на човешките права?
Влизането на недемократична и нереформирана Сърбия в ЕС ще обрече веднъж завинаги нашите сънародници от Поморавието и Западните покрайнини на трайно обезправяване, прогонване или асимилация. Получава се така, че нашето собствено правителство легитимира остатъчната великосръбска политика, стоварила се с цялата си мощ върху българите в Сърбия, след като останалите национални малцинства бяха напълно защитени от своите държави-майки.
В началото на своето управление Николай Младенов даде известни надежди на българите от близката чужбина, говорейки за „нова балканска политика на България“ и предприемайки обиколка в Западните Балкани. Малко по-късно всичко се оказа поредната демагогия, която дори бързо успя да деволюира в открита подкрепа за „Югославия“ (справка – Цецка Цачева).
Бърз преглед на страницата на Външно министерство показва, че нашият дипломатически щит поне декларативно се е спуснал над народите на Мианмар, Тунис, Либия, Египет, Афганистан, Ирак, Йемен и Сирия. Но отсъстват каквито и да е позиции и активни действия за защита на българите в близката чужбина – Западните покрайнини, Р Македония, Беломорието.
До известна степен е разбираемо желанието на Николай Младенов да трупа точки пред „либералните“ западни елити – вероятно разглежда министерския пост като важно стъпало по пътя към ръководна позиция в някоя наднационална институция. Но българският данъкоплатец не отделя от насъщния си, за да задоволи нечии кариеристични амбиции. Държавата ни съществува, за да гарантира живота, здравето и сигурността на българите, независимо от това в коя точка на света се намират.
Така че министърът или да си влезе в ролята на български държавник, защитаващ интересите на българите, или моля да освободи поста и да се върне обратно на служба в Соросовата фондация, от която дойде.
24 февруари 2012
