Каракачанов: Ако ГЕРБ и РБ не ни подкрепят, напускаме мнозинството

В политиката у нас оста ляво-дясно е само параван за наивници, казва лидерът на ВМРО
Интервю на Павлина Живкова за в. „Труд“ с Красимир Каракачанов (със съкращения)
Нашият гост
Красимир Каракачанов е роден на 29 март 1965 година в гр. Русе. Завършил е история в СУ „Св. Климент Охридски”. Председател е на ВМРО от 1997 г. Депутат е в 39-ото, 40-ото и 43-тото Народно събрание. Съпредседател е на ПГ на Патриотичния фронт.
– В Патриотичния фронт решихте ли как ще играете на президентските избори?
– Казал съм, че най-важното е да има разбирателство между двете партии в ПФ за търсене на обща кандидатура. Личното ми мнение е, че българският президент трябва да бъде компетентен. Човек, който ще бъде балансьор в политическия живот, човек, който ще има волята да взема собствени решения, ще защитава националните интереси, а няма да се държи като чиновник от НАТО или от Брюксел. Не изключвам и варианта, ако някои от нашите партньори в парламента предложат подобна кандидатура, да я обмислим. Не приемаме конюнктурни решения – да вадим някой само защото е послушен. Такъв вариант няма.
– Да разбирам ли, че е възможно да застанете зад кандидат, издигнат от ГЕРБ?
– Ако издигнат кандидат, който отговаря на критериите – човек с патриотично мислене, който има волята да взема самостоятелни решения, който поставя българските интереси над всичко, дори когато някои от нашите международни партньори искат от него нещо, което не е в наш интерес, да може да каже „не“. Такъв човек трябва да е президент на България. Всичко останало са креатури, от които няма смисъл.
– Бойко Борисов такъв човек ли е?
– Аз не съм чул той да се кандидатира.
– Цветан Цветанов се беше пошегувал, че Румен Петков преди години принуди Борисов да напусне МВР и днес да бъде премиер на страната вече втори мандат. Каза, че не изключва възможността Румен Петков да направи сегашния премиер и президент на страната на предстоящите президентски избори.
– Към момента не съм чул ГЕРБ да са излезли с кандидатура, но кандидатурата на Борисов би била много силна. Да не кажа, че към момента не се досещам кой друг от ГЕРБ би могъл да направи такава силна кампания като него. Но това си е тяхна работа.
– Отново ли президентските избори ще бъдат битка между двете най-големи партии – ГЕРБ и БСП?
– БСП отдавна не е голяма партия и това го показаха последните парламентарни и местни избори. Има общини и областни градове, в които ВМРО бие БСП вече за трети път. В Русе кандидатът на ВМРО за кмет за втори път би кандидат на БСП. Има общини, в които левицата няма съветници, а ВМРО имаме по 5-6, като в Сандански, например. Колкото до оста ляво-дясно, тя е само параван за наивници. По тази ос 25 години разделяха хората, противопоставяха ги и те се намразиха. Играхме си на комунисти и антикомунисти, а в същото време и т.нар. „леви“ и „десни“, зад паравана ляво или дясно, много добре ограбиха държавата. Само че все още има хора, които вярват в тези утопии. Няма ляво-дясно. Проблемите в икономиката не са нито леви, нито десни – няма работа, няма доходи. Когато циганите дойдат да пребият дядо ти на село, за да му вземат последните два лева, не питат дали внукът му е ляв или десен. Просто си го обират. Проблемите, които трябва да се решат, нямат ляво и дясно. Те се решават с компетентност, с воля и с характер. И лявото, и дясното в България се провалиха. Ляво и дясно има в други държави. В България няма. У нас има само едни партийни байраци.
– Не сте ли твърде краен по отношение на левите и десни партии?
– Не съм и ще се аргументирам. Традиционно левите партии в Европа са за мирно решение на проблема САЩ – Русия, а лявата партия БСП се включи в санкциите срещу Русия. Мина в опозиция и започна да говори колко много обича Москва. И ако това не е цирк, здраве му кажи. ДСБ минава за най-дясна. Ама тя участва и подкрепя гей парадите в България, защитава безумията на т.нар. „еколози“. Така че какво означава ляво и дясно у нас. Ако дясно е да викаш „Долу БКП“, пък другите да викат „добре живеехме при Тодор Живков“, това не е ляво и дясно, това са клишета.
– Имате ли обяснение защо Радан Кънев, без да е говорил с Росен Плевнелиев, призова десните партии да издигнат кандидатурата му за втори президентски мандат?
– Той направи същата грешка, която направиха и АБВ. Без да обясни защо се обяви за опозиция и напусна управлението. Но докато АБВ си изтеглиха и вицепремиера, и областния управител, и зам.-министрите и зам.-областните управители, ДСБ не го направиха. Иначе твърдят, че са в опозиция. Те се хванаха за едно измислено знаме, наречено „съдебна реформа“, за която, извинявайте, ама не аз, а г-н Радан Кънев водеше преговорите. Те си я договаряха. Ние просто от толерантност към четворната коалиция гласувахме „за“. И в един момент Кънев видя повод в това да се направи на опозиция. Много неудачен повод!
– Не разбрах защо все пак Радан Кънев предложи Плевнелиев за президент.
– Защото си търси кандидат за президент. Но ако за Радан Кънев и ДСБ Плевнелиев е десният кандидат за президент, съжалявам много. Това е същото като измамата ляво и дясно.
– След оттеглянето на подкрепата на АБВ за правителството цената на Патриотичния фронт се вдигна. От предишни парламенти знаем каква е съдбата на партиите, на които цената внезапно се вдигаше. Не се ли опасявате, че ще повторите тази съдба?
– Разликата е, че ние не искаме плащане. Патриотичният фронт още като се правеше правителството заяви, че няма да участва с министри и зам.-министри във властта. Подкрепихме една програма, в която ние вкарахме седем точки, свързани с цената на тока и проблемите в енергетиката, с битовата престъпност, с външната политика и българите в чужбина, т.е. ние поставихме политики. Посочете ми колко души сме назначили в държавни бордове. Ами я проверете колко и какви хора са назначили другите партии, които участват в управлението. Сложили са партийни активисти да вземат големи заплати и да не вършат нищо. Питайте тези, дето бяха във властта и сега се правят на опозиция, колко хора имат по бордовете. Колко са им хората на разни панички, от които може добре да се храни човек. Ние нямаме нито един такъв. Така че цената ни, ако се държим принципно, а ние го правим, ще се вдига, няма да пада. Вижте какво се случва в Европа. Целият измислен мултилиберализъм или мултикултурен модел се провали с гръм и трясък, защото не отговаряше нито на нормалните стремежи на човека, нито на нормалните интереси на европейските нации. Той се налагаше от една група европейски политици, които се интересуват от измислени въпроси. Докато течеше войната в Ирак и Сирия, докато подобни главорези като ИДИЛ и „Ал Кайда“ колеха християните в Близкия изток, всичките загрижени за правата на човека европейски политици една дума не казаха в тяхна защита. Занимаваха се с великата тема за третия пол и за гей браковете. Фундаментална тема, с която ще се реши демографският проблем в Европа. Подобни измислени политици, които бяха наложени с много пари и корпоративни интереси, както виждаме, си отиват. И това е неизбежно. Вижте какво се случва в Австрия, в Германия, във Франция. Вижте какво вече се случи в Холандия, да не говорим за Белгия. Това ще се случи и в България. Нали сме европейска държава? Европейската практика ще дойде и тук.
– Ще ви попитам по друг начин – вие поехте ли определени ангажименти към ГЕРБ срещу това те да подкрепят вашите текстове в Изборния кодекс за гласуването в чужбина?
– Имаме един ангажимент, който винаги съм изтъквал. Когато с мен се държат коректно, аз винаги съм коректен. Когато с мен са некоректни, и аз съм некоректен. Когато ми обявят война, воювам. Това е принципът. Задкулисни пазарлъци от типа на – вие ще отхвърлите ветото, пък ние примерно ще си затворим очите за нов външен дълг – няма. Ние гласувахме против външния дълг, защото смятахме, че беше взет с неправилна цел. И ако пак се предложи подобно нещо, отново ще гласуваме против. Т.е. на коректността отговаряме с коректност, но това не означава, че сме готови да правим компромиси с интересите на българските граждани. Мисля, че през последните месеци ГЕРБ научиха наведнъж няколко важни урока по коалиционна култура, които не бяха прочели през първия си мандат. Сега комуникацията е по-лесна.
– А харесва ли ви фактът, че при липсата на мнозинство те си го осигуряват с подкрепата на парламентарна група, вкарана с корпоративен вот в парламента?
– Казах, че ми харесва комуникацията, че започнаха да говорят откровено и партньорски в патриотичния фронт.
– Не разбрах дали ви харесва това, че законите минават с гласовете на БДЦ и на „Атака“?
– По президентското вето в „Атака“ лично аз съм водил разговорите. „Атака“ се държаха коректно, поеха ангажимент да бъдат в залата и единодушно го направиха. Застанаха мъжки и си удържаха на думата. Няма задкулисие с „Атака“.
– Нищо не казахте за БДЦ, които влязоха в парламента благодарение на корпоративния вот. Не ви ли смущава подкрепата им?
– Групата на БДЦ не е едно. Там има поне две групи.
– Да, едната на Ковачки, а другата на Бареков. Да не би да има разлика?
– Грешите. Едната част е на Ковачки, а и има една група около Народен съюз. Така че, този субект не е единен. Ситуацията в българския парламент е доста сложна. Стига да не поставят условия, да не търсят икономически интерес от подкрепата си, няма проблем. Нека и ДСБ да дадат подкрепа. Вече АБВ ги няма във властта, какво им пречи да се върнат?
– Какво се случва, ако президентът изпълни заканата си и даде Изборния кодекс на Конституционния съд?
– Смешен плач. Какво означава „да изпълни заканата си“. Първо, някой трябва да го посъветва да чете законите. Той не е юрист, но би следвало да има добри юристи в президентството. Плевнелиев не може да атакува в КС нещо, което не е факт. Защото законът първо трябва да е обнародван в „Държавен вестник“ и тогава може да се атакува. През вашия вестник ще го попитам: Ще каже ли поне една дума за опасността, която Турция представлява за националната ни сигурност на България. И чел ли е докладите на службите за сигурност. Нека да каже. Нека поне веднъж да се загрижи за реалната сигурност на България, а не да ми говори за кибервойни и да прави Консултативен съвет по национална сигурност за киберопасности! България е инфилтрирана от пропагандатори на радикалния ислям, той ми говори за виртуални опасности!