Източник: balkanec.bg
Автор на текста е Николай Борисов, учител по „История и цивилизация“ в Първо ОУ „Васил Левски“ гр. Костинброд, общински съветник в ОбС – Костинброд и председател на местната структура на ВМРО
Реформите, които МОН извърши върху учебните програми в прогимназиален етап (V-VII клас), доведоха до там, че учениците в основните училища тази година не учат абсолютно нищо в часовете по „История и цивилизация“, свързано с Паисий, Левски, Ботев, Освобождението на България и войните за национално обединение.
Проблемът идва от там, че в момента учениците в V и VI клас учат по новите планове, а седмокласниците по старите, получава се застъпване на програмите. В последните години учениците учеха в VI клас епохата на възраждането, нова и съвременна история. Това включва борбите на българите за освобождение (по културен и въоръжен път), Руско-турската Освободителна война, Санстефански и Берлински договори, Съединението между Княжество България и Източна Румелия, неговата защита в Сръбско-българската война, обявяване на Независимостта, войните за национално обединение, участието на България във Втората световна война и спасяването на българските евреи, епохата на социализма и така до наши дни.
Трагично е, че тази година никой не учи за тези събития.
Съответно през настоящата година отбелязваме няколко кръгли годишнини, част от които:
– 19 февруари – 145 г. от обесването на Васил Левски;
– На 3 март – 140 г. от Освобождението на България;
– 22 септември – 110 г. от обявяване на Независимостта на България;
– 100 г. от края на Първата световна война.
Всичко това се учеше до миналата учебна година по „История и цивилизация“, ще се учи и следващата. Проблемът за мен е, че в годината на тези кръгли годишнини учениците по никакъв начин не се ангажират в училище с тези събития, освен по добрата воля на преподавателите. Едва ли има друга цивилизована държава, в която това може да се случи и определен етап от образованието да „изпусне“ два от националните празници. Не искам да си мисля, че това е плод на някаква конспиративна стратегия за обезличаване на децата, които са бъдещото активно общество. Надявам се, че това е една недомислица, което пак е недопустимо.
И всичко това се случва на фона на председателството ни на Съвета на Европейския съюз. Вместо да покажем, че наш приоритет е образованието, културата и създаване на идентичност в обединена Европа, занимават ни с тълкуване на понятието „джендър“ и какви проблеми имат ЛГБТИ (?) децата в училище.
Реплика на един музеен служител преди години ми направи голямо впечатление: „В музеите работят патриоти или идиоти“. Бих перифразирал: В сферата на образованието и културата работят патриоти или идиоти. За жалост, вече се чудя към коя от двете групи да се самоопределя.
