Сутринта на 19 април срещу Великден на 1941 г. българските войски навлизат в Македония. Това е знаменателно събитие в новата ни история. Дори и за кратко – едва до 1944 г., то кара хората да повярват, че националният идеал е осъществен. Нека се опитаме да го видим през очите на съвременниците му.
Българи! Македония е свободна!, пише в бр. 1 на 24 април, вестник „Македония”. Посрещането в Скопие е внушително, възторжено и тържествено. Войниците са окичени с цветя. Изпълнени с умиление скопяни се прегръщат и си честитят: „Христос възкресе и Македония възкресе!”. Вълна от национален възторг се разнася из цяла Македония.
В дневника на 13 рилски полк е записано: „По пътя към Крива паланка се стекоха стотици селяни със свирки и тъпани. Извиха се кръшни хора”.
В дневника на 14 пехотен полк пише: „Към 22 ч. пристигнахме в Берово. Посрещна ни цялото население с великденски свещи, биене на камбани и викове „Ура”!
Вестник „Македония” в бр. 2 пише за посрещането в Прилеп: „Следобед, около 4 часа, изведнъж тържествено забиха камбаните – знак, че войските идват. Като да очакват този миг и по всички улици затече една голяма река от хора. Половината още не бяха достигнали до гарата и гръмоглаосно „Ура” от стотици гърла отбеляза пристигането на българската войска. Някои плачеха от радост, други се качваха на вагоните и прегръщаха войниците. Цветя хвърчаха отвсякъде.”
Едва ли в старопрестолния град на Самуила и над водите на Охриското езеро са се носели по бурни възгласи от тези при посрещане на българските войски. В продължение на 4 години (1941-1944) България постигна своето национално обединение.
Въведено е българското законодателство и се определят три административни центъра – Скопие, Битоля и Ксанти. Възстановяват се църковните епархии и българските училища. Открива се Скопският университет, отварят се черкви, училища, формира се Пета българска армия с щаб в Скопие. 70-80% от състава са местни младежи. Започва строителството на жп линията Куманово-Гюешево-Симитли-Горна Джумая. От държавния резерв се отделят значителни количества храни и продукти на обща сума от 4,5 милиарда лева или 60% от държавния бюджет през 1939 г.
Обединението на България през 1941 г. е исторически факт, който не може да се отрече, отмине или забрави – то е законен стремеж в борбата на българите за осъществяване на националния идеал за обединение.
Борбата продължава!
Прилеп
Крива паланка
Посрещане на Н.В.Цар Борис III в Струмица, 1941 г.
студенти от Скопие посрещат революционера от ВМРО Коста Ципушев след навлизането на българските войски в Македония през 1941 г.
Посещение на цар Борис III в Скопие, 1942
