Автор: Михаела Илиева
Както знаем една от най-проблемните и обсъждани сфери в България е образованието. Оказа се, че това не са просто нападки към министерството на Игнатов. Неграмотността на младите българи е неоспорим факт, за чиято важност по-голямата част от обществото не се замисля. Също така едва ли много хора могат да посочат някаква конкретна реформа или напредък в образователния сектор. Най-много да се сетим за немалкото случаи, в които български и чужди работодатели отбелязват липсата на достатъчна подготвеност на българите.
През последните години редица анализи и класации показват, че качеството на българското образование се влошава, а по резултати българските ученици изостават от своите връстници от други европейски държави.
Неграмотни са почти половина младежи на 16-годишна възраст. Тези 40 % са измерени от неправителствената организация „Заедно в час“. Българските ученици като средно ниво изостават често с година и половина – до три години спрямо връстниците им в други европейски държави, което ги прави неподготвени за пазара на труда, посочват от организацията. Според ръководителите на проекта в България различията често са породени от социално-икономически причини.
Според анализ на ЮНЕСКО пък въоръжените конфликти са сред причините за големия брой неграмотни по света, тъй като това налага парите да се харчат за нужди на отбраната, вместо за образование. На базата на това трябва да се замислим защо в мирна България днес имаме висока степен не само на необразованост, но и неграмотност. Пример – през месец юли министър на образованието посочи, че 80 хиляди българи не могат да четат и пишат. Още един притеснителен факт са доводите на БАН за улесняване българската граматика – хората не можели да научат иначе така сложните правила.
Не е ли по-перспективно да се залага на ограмотяване, не на опростяване?
Според класация на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) от 2009 година България се нарежда на 46-то място от общо 65 държави в оценките по отношение на четене и математика и познанията по природни науки на 15-годишните.
Посочва се също, че България показва най-голям спад в оценките в сравнение с първия цикъл на оценяване през 1999 година. Броят на българчетата, показали резултати под минималното равнище на знания (на практика неграмотни ученици), е критичен – 41 % за четене. В София 23 % от учениците са показали резултати под прага на минималната грамотност, докато 78 % от учениците в селата са дали резултат под този праг.
Възможните решения на проблема според специалистите са ефективното обучение и ефективното училищно управление, които да повишат постиженията на учениците. В доклада се сочи, че има основания за тревога що се отнася до българското образование. Причините за това са – преподаването не е предпочитана кариера за най-изявените и амбициозни млади хора; политиките на оценяване, възнаграждението и професионалното развитие и допълнителната квалификация на учители и директори не им осигуряват стимули да инвестират усилия в повишаване мотивацията на учениците в неравностойно положение и ниски резултати.
26 септември 2012
