Разнороден етнически състав, а и разделение в обществото по повод държавния курс – към Европейския съюз или към Русия, се наблюдава в Молдова, по примера на Украйна. Всъщност това разделение е следствие румънските аспирации спрямо републиката. От своя страна етническите малцинства, но и голяма част от молдовците, са против обединение с Румъния.
За разлика от Македония, Косово, Кипър, Република Сръбска, които са „втори държави“ на Балканите, то Молдова и молдавският народ съществуват отпреди да се формира румънска държава.
Припомняме, че огромно малцинство с български произход – българи и гагаузи, които са повече от 300 000 души, населяват Молдова и те не желаят да живеят в обединена Румъния.
Българското правителство трябва да вземе спешни мерки за защита на стотиците хиляди българи в Молдова и Украйна с оглед ескалиращото напрежение и в двете държави, тъй като към момента не са предприети никакви действия.
В тази връзка публикуваме материал от електронното издание „Гласът на Русия“:
По пътя към Европа, Молдова рискува да загуби регионите си
В опитите да привърже към себе си по-здраво Молдова, Европейският съюз рискува да задейства процеса на дезинтеграция на тази република.
Един от нейните региони – Приднестровието, вече повече от 20 години живее де факто като самостоятелна държава. Сега центробежните настроения нарастват и в други части на страната.
В началото на февруари в Гагаузия се състоя референдум. На него бяха поставени два въпроса: „Одобрявате ли курса на външнополитическия вектор на развитие на Република Молдова, насочен към встъпване в Европейския съюз” и „Одобрявате ли курса на външнополитическия вектор на развитие, насочен към встъпване в Митническия съюз”.
Резултатите на гласуването показаха, че почти 100% от жителите на автономията искат сближаване с Митническия съюз. А интеграция в ЕС одобряват по-малко от 3% от участниците в референдума. Резултатите от референдума не станаха за никого изненада, твърди съучредителят на политическия проект „Нова Молдова” Евгений Шолар:
– Първоначално гагаузите се появили на територията на Молдова, в Буджак, благодарение на Русия. Тези земи им били дадени от руския цар. Затова симпатията на гагаузите към Русия има много дълбоки исторически корени. Противопоставянето между Комрат и Кишинев се изостри в резултат от получената от Молдова независимост. И оттогава този конфликт не е изчезнал и чакаше подходящ повод за да избухне.
Такъв повод стана парафирането от Кишинев на споразумение за асоцииране с Европейския съюз, което стана в края на ноември миналата година. Сега на дневен ред е подписването на това споразумение. При това, както Брюксел, така и днешните молдавски власти, се стараят да форсират този процес и да го завършат към края на лятото. В същото време не само гагаузите, но и много други жители на Молдова са настроени рязко против тази стъпка, разказва политологът Василий Каширин:
– В Молдова преобладаващото мнозинство противници на асоциирането с ЕС смята, че това споразумение ще означава по-нататъшно сближаване на Молдова с Румъния и засилване на политиката, за сега още постепенна и по-мека, на румънизация на страната, на населението, училищата, младежта. И това предизвиква остро отхвърляне сред молдавските патриоти, носителите на молдавска държавна и национална идентичност, и още повече сред представителите на рускоезичното малцинство.
Упорството, с което управляващата коалиция се опитва да сближи Молдова и Европейския съюз, води до това, че в страната нарастват сепаратистките настроения. След Гагаузия свои референдуми имат намерение да проведат и други райони на Молдова. В частност, за такова намерение обяви третият по големи град на републиката – Белци.
Спомен за англоамериканската бомбардировка над София на 10 януари 1944 г.
