Позиция на Софийската младежка организация на ВМРО – Българско национално движение
Българският народ неведнъж е ставал свидетел на грозни, уродливи явления в родната политика. Едно от тях наскоро напомни за себе си – псевдопатриотичната, популистка, семейна партия АТАКА. Някогашният борец срещу национализма и кандидат за кмет на София от партията на Яне Янев – Волен Сидеров – се вдигна на поредния поход за съживяване на умрелия си партиен рейтинг. След като навръх Великден налетя на Българската православна църква, а след това в деня, в който България чества прослава на светите баташки мъченици, се саморазправи подобно на турски башибозук с децата на батачани, беловласият популист се хвърли в познат от ранните си периоди сценарий – нападна българите мюсюлмани по време на традиционната им петъчна молитва.
От нелепите действия на Сидеров и неговото лумпенизирано обкръжение могат да се направят няколко извода.
Първо – след двегодишна летаргия на топло в скута на Бойко Борисов ексдемократът и яневист Сидеров се посъбуди предизборно и осъзна, че българският народ не прощава на тези, които са предали доверието на хората и са се подиграли с надеждите им. Социологическите изследвания, проведени в последните няколко месеца, са пределно ясни и категорични. Благодарение на своята безпринципна и угодническа на политическото статукво политика (щедро насърчавана от управляващите), доверието в АТАКА удари дъното. Надеждата остана да блести единствено в очите на следовниците на Волен, жадни за личностна реализация, обективирана в партийни, общински и държавни постове.
Като втори извод се налага видимата вече за всички съзнателна игра ръка за ръка между АТАКА и ДПС. Във времена, когато електоратът на ДПС е разколебан, а в партийната структура се наблюдава изолация или сътресение, АТАКА винаги се намесва подобаващо, така че да помогне на своя политически партньор. Вследствие електоратът на ДПС се консолидира и капсулира, партийните сили се мобилизират, а ръководството на партията отново започва да си придава важност като „гарант на етническия мир“. Подобни Сидерови действия доказват единствено обслужващия характер на неговата партия – готов е да подкрепя всеки, от който има изгода – независимо дали това е полезно за нацията и държавността или не. Волен е част инструментариума-плашила на ДПС, но докато Адем Кенан, Мендерес Кюнгюн и братя Юзеирови биват използвани за натиск върху традиционните партии и българите християни, то Волен Сидеров бива използван като плашило, което да държи българите мюсюлмани под опеката и „протекцията“ на ДПС.
Трети извод – партията АТАКА се проявява като политически субект, ерозиращ единството на българската нация и прокарващ разделителни линии в българското общество. Действията й са чиста проба национално предателство – Сидеров и кликата около него настройват едни българи срещу други българи, без да имат каквито и да е скрупули относно братоубийствения сценарий, в който се опитват да хвърлят нацията.
Българският национализъм е свързан с обединението на цялата нация в преследването на общи цели и защитата на общи ценности. Българският националист не се стреми да разделя своите братя българи на религиозен принцип, а цели единението им под българското знаме в името на българската кауза.
В този ред на мисли поведението на Сидеров е не просто ненационалистическо – то е предателско и антинационално. То цели разделението на българската нация и трайното противопоставяне на българите по религиозен признак.
Това което прави Сидеров, е да тласка българите мюсюлмани към ДПС и да ги отчуждава от българската нация и държава. Непризнаването на българската им идентичност, което прокарват Сидеров и неговата АТАКА, е в пряка защита на турската държавна пропаганда, определяща всички мюсюлмани в България за турци. Излиза, че Сидеров работи на общ фронт с турското разузнаване и пропагандна машина в ущърб на българските национални интереси.
Горните редове показват, че Волен Сидеров и неговата семейна партия са едно изключително вредно и рушително явление, което и в последните мигове на своя кратък, безсъдържателен, но злотворен, политически живот продължава да пръска отрова в снагата на българската нация.
Час по-скоро всички трезвомислещи и национално-отговорни български политически партии трябва да прекратят сътрудничеството с АТАКА, а правоохранителните институции да потърсят наказателна отговорност за думите и действията на Сидеров и кръга около него.
Дълг на гражданското общество и на цялата нация е да стъпчат главата на отровната змия АТАКА и да я пратят там, където й е мястото – на бунището на историята.
24 май 2011
