Текст от блога на зам.-председателя на ВМРО Костадин Костадинов
Скоро водих спор с приятел на тема какъв би трябвало да бъде българският политик. Според него той трябва да може да говори компетентно по всякакви въпроси, като не е задължително да ги разбира (стига да е добре подготвен от екипа си), да може да защити всякаква кауза, ако се наложи, и да изглежда добре. Аз стоях на друга позиция – че политикът преди всичко трябва да бъде експерт в определена област, да има ясни ангажименти към избирателите си и най-вече да му пука за тях. Другото, изтъкнато по-горе, е допълнителен бонус към личните му качества, но не би трябвало да бъде основният му профил. Като приключихме разговора, се замислих и се опитах да се сетя за някой, който да отговаря на моя “идеален” профил. Не че не се сетих, но някак си всички, които ми дойдоха на ум бяха все лица от втория и третия ешелон. По върховете – само лайкучки и пенкилери.
Най-големият проблем на българската политика е, че хората, които оформят т. нар. политически елит, нямат връзка с живота на обикновените хора. Те не разбират защо е драматично поскъпването на тока с 5%, защо е убийствен скока на горивата и защо февруари е най-хубавият месец за живеене през годината (понеже е най-къс). За тях не е проблем голямата сметка за ток или да напълнят резервоара на колата догоре. Дори и начинът, по който говорят е различен – езикът им е пълен с безсмислени фрази, псевдоекспертни конструкции и чуждици, от които лъха само фалш.
Особено интересни са тези, които претендират да са по-различни от останалите, и поради тази причина са още по-гнусни. В техния речник присъстват фрази като “крайно време е да се вземат мерки”, “вече 20 години нищо не се прави”, обичат да гледат гневно по телевизията, а в същото време срамежливо мълчат, че и те самите 20 години нищо не са свършили, освен да прескачат от софра на софра и да увеличават живото си тегло. Лошото е, че българите гледат само днешните изяви, а не вчерашните, и за добро или лошо бързо забравят – и доброто, и лошото. И това позволява на модерните ни политици безнаказано да паразитират на гърба на обществото и необезпокоявани от нищо да се възпроизвеждат. Политически имам предвид – със себеподобни нисшестоящи паразити. И така ще бъде – поне докато българските граждани не започнат да оценяват политиците по делата, а не по думите им.
