С оглед на усложнената обстановка в Либия, операцията на НАТО там и най-вече с оглед на изисканото от страна на пакта участие на български военни сили, за северноафриканската държава заминава фрегатата “Дръзки”. Това гласи в резюме краткото съобщение от министерския съвет, с което България заяви, че ще се включи в бойните действия. Така.
Само преди една година, почти по същото време, от ВМРО поискахме нашето правителство да изпрати същата тази фрегата в Аденския залив, където само в рамките на месец бяха отвлечени три кораба с български екипажи на борда. Тогава обаче се почна едно увъртане, едно чупене на пръсти, не ти е работа. Ма нямало пари. Ма фрегатата била стара, нямало да доплава дотам. Ма щели да ни пленят кораба, та хептен сме щели да се изложим. Ма не било наша работа. Ма моряците сами били отишли в залива, кво като са български граждани, компаниите, дето са ги наели, да им берат гайлето. Ма НАТО да се оправяло, ние сме малка държава, да не се бутаме между шамарите. Част от тези мъдри съждения идваха от министерствата на отбраната и на външните работи, друга част от статиите и коментарите на мастити родни журналисти. Бая гюрюлтия се дигна тогава впрочем, а ние отнесохме редовното обвинение, че си правим реклама. След което всичко утихна и никой нищо никъде не прати.
Обаче една година по-късно същата фрегата, която уж не можеше да плава и за която нямаше пари, отплава за Либия. Там, за разлика от сомалийското крайбрежие, срещу себе си няма да има надуваеми лодки, а що-годе равностоен боен флот. И авиация. Притесненията, че фрегатата ни ще бъде пленена, вече ги няма. Може би либийските военноморски сили са по-слабо подготвени от сомалийските пирати. Но както и да е. Нека сравним ситуацията преди и сега. В Либия има “усложнена обстановка” – и в Аденския залив имаше. В Либия има застрашени български граждани – и в Аденския залив имаше. В Либия има операция на НАТО – и в Аденския залив имаше. В Либия НАТО изиска от нас да изпълним съюзническите си задължения – в Аденския залив НАТО заяви, че присъствието на български сили е желателно, но не задължително. И нашата колониална администрация си сви ушите и се направи на приятно разсеяна. За разлика от сега, когато й се заповяда директно и тя козирува моментално с ентисуазиран блясък в очите. И станахме по-дръзки с “Дръзки”. Хем пари намерихме, хем и допълнителен мотив за участие – за да отмъстим на Кадафито за медицинските ни сестри. Зер сега ни се е паднал, я.
Какво се оказва – при абсолютно идентични обстоятелства българската реакция зависи от чужд фактор. Нещо повече, защитата на българските граждани и българските интереси се осъществява под натиска на чужд фактор. Опа, съюзнически фактор, обърках се. И не е само това – същите мъдри журналисти, които преди една година осмиваха идеята за пращане на български кораби край Сомалия сега мълчат или дори правят бодри репортажи за нашите военни моряци. А уж у нас имало свободни медии… Очевидно войската ни се е превърнала в експедиционен корпус под чуждо командване. А за колониалната администрация, опа, за марионетните ни държавници, просто няма какво да кажем. Освен едно. Боже, пази България!
14 април 2011
