Източник: “Стандарт”Автор: Руслан Йорданов
Ако каруцарите бяха дипломати, щяха да говорят досущ като външния ни министър. Николай Младенов извърши спиращо дъха преображение през последните дни. От ранната си битност в младежката организация на СДС насам той винаги е бил еталон за политическа деликатност и свенливост. Във вторник първият ни дипломат на страницата си във Фейсбук изневиделица насмете президента Първанов: “Добре че има Гоце на тоя свят, че бръкна в устата на лъва да извади слънцето, което свети за нас, за Европа, за Америка, за целия свят.”
В сряда пред Би Ти Ви Младенов определи политиката на “Дондуков” като “водевилщина”. Изглежда, държавният глава не му задоволи глада към пиперливите изрази, и той небрежно и индиректно определи шефа на НЕК Красимир Първанов за “боклук”.
“Цялата ни държава се е превърнала в сметище, щом има хора от администрацията, които самоволно заемат позиция, противоречаща на тази на правителството”, изтърси ръководителят на родната външна политика по повод на спорното решение за АЕЦ “Белене”.
Подобни печални заключения едва ли подхождат на член на правителство, което се бие в гърдите, че под неговите грижи европейска България цъфти.
Политическата обстановка ври и кипи, но първият ни дипломат би трябвало да е последният човек, който да си изпуска нервите, независимо от изгарящите го чувства към президента или висшите енергийни чиновници. Той представлява страната ни пред света на най-високо ниво.
След като с лекота определя колегите си като боклуци, какви приказки можем да очакваме от Младенов при срещите му с държавни глави и министър-председатели? Фейсбукът наистина предразполага към откровени разговори “без вратовръзки” и премахване на дистанцията. Но е нелепо външният министър да седи и да дрънка глупости в интернет при положение, че достъпът до социалната мрежа е забранен на служителите в много от министерствата и агенциите под заплаха за уволнение.
Изблиците на Николай Младенов загатват и за напредването на друг, далеч по-взривоопасен сценарий. Събитията от последните месеци показват, че войната между президента и правителството излиза извън всякакъв контрол. Навръх нова година Първанов изрева, че правителството го е лишило от официалното посещение в Бразилия. При встъпването на Дилма Русеф на президентския пост, на церемонията присъства премиерът Бойко Борисов. После започна извиването на ръце между двете институции за отзоваването на посланиците с досиета от ДС. Сега Първанов, който е и върховен главнокомандващ, призна, че бойната фрегата “Дръзки” отплавала за участие във войната срещу Либия, без никой да му каже. На свой ред държавният глава трайно стопира назначението на новия шеф на военното контраразузнаване, предложен от правителството.
Вербалната агресия на Младенов срещу президента, а също и растящата радикализация на Първанов спрямо кабинета на ГЕРБ не предвещават нищо добро с оглед на наближаващите избори. В най-лошия вариант може да се стигне до взаимен блокаж на институциите на всички нива. Президентът притежава решаващи правомощия при назначенията на дипломатите и висшите военни и лесно може да вгорчи живота на външното и военното министерство.
Освен това Георги Първанов разполага със силни позиции в Конституционния съд и съдебната система и при челен сблъсък теоретично може да спре цялата държавна машина. Със сигурност от подобна битка ще загубят най-много гражданите, затова може би е добре дипломат номер 1 да се върне към добрия тон. Още десет месеца ще продължи съжителството им, а след това Първанов ще се превърне в редови гражданин. Взаимното оплюване обаче със сигурност ще нанесе тежки щети върху реномето на България пред света.
Изображение: Илиян Савков
7 април 2011
