ВМРО възстанови общинския си комитет в Петрич

От вестник „Стандарт“ са потърсили за коментар Димитър Антов по повод  темата от последните дни след поставянето на паменика на цар Самуил в столицата. Материалът на изданието е озаглавен „Цар Самуил и днес буни народа“.  
Димитър Антов, учител по математика. През 1982 г. го изпратили на работа в Кунино и станал каменар. Общински съветник от ВМРО в София. Негово дело е постаментът на Самуил. Определя паметника като страхотно произведение, утвърждаващо българщината. Изчистена класика. Тук няма никакъв кич, подчертава той. И нищо общо с бутафорните изпълненията в Скопие, където паметниците са от шпаклован гипс. При нас е гранит, мрамор, бронз. По-добро не може да бъде. Един стар град на хиляди години, каквато е София, би трябвал да има такива неща. Дело на каменоделеца е и белият мраморен иконостас в църквата „Света София“. Гордее се с него. Смята, че с него е оставил името си на майстор.
– Г-н Антов, какво мислите за всичко, което се случи с паметника през тези три дни?
– Убихме се от работа, накрая и се разболяхме. Почнали сме да търкаме от септември. Камъкът се работи трудно. Сашо (скулпторът Александър Хайтов) пък работи от май. Ние сме екип. Правили сме много неща заедно. Последно бе бюстът на генерал Владимир Стойчев пред министерството на спорта. За Самуил зорът беше да стане до Нова година, но не успяхме. Под него откриха погребение. Археолозите ни забавиха с месец. Освен това решиха фигурата да се сложи 24 часа преди откриването. Да има изненада. Този ден бе като война. Монтажът е много сложно нещо.
– С откриването започнаха и скандалите?
– Заради светещите очи. Накрая се оказа, че десет работят, а 10 000 ги псуват. Това е типично българско поведение. Но тези, дето псуват, не са направили нищо за никого освен за себе си.
– Кои са достойнствата на паметника?
– Те се виждат. Короната е автентична, мечът, скиптърът. Съобразени са с археологическите разкрития по българските земи. Няма нищо, измислено от автора. Всеки детайл се позовава на конкретно откритие от нашата история.
– Твърдите, че сте се отнесли изключително отговорно към работата си, а сте получили само упреци…
– Сашо се поболя, разсърди се и си тръгна. Ние се пребихме – те ни псуват, каза. Това не е добре. Случваха се странни нещо. Копаем основите и идва един, който се представя за функционер в Славянски институт. Руснак. Пита: „Защо правите паметник на Самуил в София?“ Моят колега, кибритлия го изгони. След половин час пристига много добре облечен американец и задава същия въпрос. На чужденците не им харесва да надигаме глава. Искат да сме роби. Може би им е странно защо трябва въобще да има паметник на Самуил. А на кого да има, питах ги аз? Сигурно на Джордж Вашингтон или на Ленин?