Каракачанов пред сръбска медия за правата на българите

Несъгласувани и дискриминационни нормативни разпоредби отново възпрепятстват парламентарната представителност на българското национално малцинство в Сърбия. Сънародниците ни ще могат да избират единствено между големите сръбски партии, които са пряко отговорни за тежкото състояние на българите в Западните покрайнини.
Това съобщават в писмо до медиите от Демократичния съюз на българите  (ДСБ) – единствената партия на българите в Сърбия. В него те разкриват още, че причината българското малцинство да не издигне своя кандидатура на предстоящите предсрочни парламентарни избори е изискването за най-малко 10 000 подписа.
Това показва, че въпреки европейската и добросъседската риторика, отношението към българското малцинство си остава непроменено, посочват в писмото си от българската партия.
През май 2012 г. Общинската избирателна комисия в Босилеград отказа да признае статута на малцинствена партия на ДСБ, въпреки че има решението за регистрация, издадено от сръбското Министерство за държавно управление и местно самоуправление. Отказът на общинската избирателна комисия е напълно в нарушение на Закона за местните избори на Р Сърбия, посочи Драголюб Иванчов, председател на българската партия.
Текста на писмото може да прочетете тук:
На предсрочните парламентарни избори за народни представители в парламента на Р Сърбия, които ще се проведат на 16. 03. 2014г., българското национално малцинство не издигна своя кандидатура и отново няма да бъдат представено  със свои демократично и свободно избрани народни представители.
Основната причина, поради която Демократичния съюз на българите не можа да се появи на предстоящите парламентарни избори, са несъгласуваните и дискриминационни разпоредби от Закона за политическите партии и Закона за избиране на народни представители.  Член 9 от Закона за политическите партии гласи: „Политическа партия на национално малцинство могат да основат най-малко 1 000 пълнолетни и дееспособни граждани на Република Сърбия”. Член 43, ал. 1, от Закона за избиране на народните представители предвижда: „Избирателната листа е утвърдена когато със своите подписи я подкрепят най-малко 10 000 избиратели”.
Значи, ако за основаването на една малцинствена партия са достатъчни 1 000 души, то за издигане на кандидатура за народен представител са нужни 10 000 заверени подписа. За да се избере народен представител в сръбския парламент, са нужни около 20 000 гласа. С оглед на това, че българското малцинство според официалните статистически сведения има 18 543 жители, които при това са разделени на три малцинствени и десетки други партии, и имайки предвид и всички останали финансови, медийни и вътрешнопартийни трудности, българското малцинство няма реални шансове да кандидатира и да избере свой народен представител, който да представлява и да защитава правата и интересите му в Парламента на Сърбия.
На практика, българите в Сърбия отново могат да избират между големите сръбски партии, които и досега бяха на власт и са политически отговорни за изключително тежкото демографско и социално-икономическо положение, медийно затъмнение и грубо нарушаване на правата на човека и правата на малцинствата. Тия партии неведнъж са показвали незаинтересоваността си и нежеланието да работят за просперитета на българите. Тежкото положение на малцинството е настанало в резултат именно на политиката на управляващите партии, които отново идват само за да оберат гласовете му, без да поемат какъвто и да е ангажимент за подобрение на положението му. Българското малцинство не може да очаква спасение от политици и партии, които го доведоха до сегашната безизходна ситуация.
Жизнените проблеми на българите, лоялни граждани на Р Сърбия, отново няма да бъдат автентично представени в сръбския парламент, а анализите и предложенията на гражданските сдружения и българските малцинствени партии не само няма да бъдат разисквани и няма да получат законодателна сила, но и няма кой да поеме политическа отговорност за решаване на проблемите.
Посланията които прозвучаха на 18 февруари в Цариброд за „шопския език”, неполагането на венец от страна на сръбския премиер и мълчанието от българска страна показват, че въпреки европейската и добросъседската риторика отношението към българското малцинство си остава непроменено.
Демократичният съюз на българите изразява съжаление, че това се случва, въпреки преговорите на Сърбия за членство в Европейския съюз, въпреки препоръките на Европейския парламент от 2012г., въпреки Платформата за защита на правата и интересите на българското малцинство, подписана от почти всички малцинствени партии и граждански сдружения, и въпреки препоръките на влиятелни международни организации за практическо решаване на проблемите на българското малцинство като условие за членството на Сърбия в ЕС и стабилни българо-сръбски отношения.