Русенските войводи решиха да отбележат 124-ата година от създаването на ВМРО, като организират турнир по стрелба с бойно оръжие. В него се включиха близо 50 участника от различни възрастови групи и с различни занимания, които обаче показаха умения и техники за отлично боравене с оръжие.
Надпреварата се проведе в две различни категории. Едната бе стрелба с образец 9 мм „Глок“, а втората – 9 мм „ЧЗ“. Имената на победителите се определиха на база най-точни попадения в мишената. Най-добрите стрелци бяха наградени със знамена и книги, представящи моменти от историята на ВМРО.
На първо място сред отличените бе Мариета Волф, която сподели, че стреля за втори път с пистолет. Втори място зае Владо Владов, а на трето място се класира Александър Корфонозов. Награда, разбира се, получи и най-младият участник в надпреварата – Даниел Върбанов.
На 23 октомври (5 ноември) 1893 г. в град Солун шестима млади българи – д-р Христо Татарчев от Ресен, Петър Попарсов от с. Богомила, Велешко, Христо Батанджиев от гр. Гуменджа, Ениджевардарско, Андон Димитров от с. Айватово, Солунско и Дамян Груев от с. Смилево, Битолско – се събират в къщата на Иван Хаджиниколов и провеждат учредителната сбирка на Организацията. За председател е избран д-р Христо Татарчев, а Дамян Груев е секретар и касиер. Постепенно в революционната дейност се включват цяла плеяда от български учители в Македония – Гоце Делчев от Кукуш, Пере Тошев от Прилеп, Анастас Лозанчев от Битоля, Христо Матов от Струга, Гьорче Петров от с. Варош, Прилепско.
ВМРО възниква като национално-освободителна организация на българите в Македония и Одринска Тракия, оставени под османска власт с решенията на Берлинския конгрес. Целта, която Организацията си поставя, е „извоюването на политическа автономия на Македония и Одринско“ съгласно член 23 и член 26 от решенията на Берлинския конгрес. Първият председател на ВМРО д-р Христо Татарчев пише в спомените си: „Разисква се на дълго върху целта на тая организация и по-сетне се спряхме върху автономията на Македония с предимство на българския елемент. Не можехме да възприемем гледището „прямо присъединение на Македония с България“, защото виждахме, че туй ще срещне големи мъчнотии поради противодействието на Великите сили, аспирациите на съседните малки държави и на Турция. Минаваше ни през ума, че една автономна Македония сетне би могла по-лесно да се съедини с България, а в краен случай, ако това не се постигне, че ще може да послужи за обединително звено на една федерация на балканските народи.“
Апостолът на Македония Гоце Делчев обяснява пред своя близък приятел поета Пейо Яворов целта на ВМРО така: „Трябва да се борим за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазим в тяхната цялост като един етап за бъдещето им присъединяване към общото българско отечество.“
По своята същност ВМРО се явява пряк продължител и духовен наследник на делото на българските революционери от епохата на Възраждането. Ето какво казва Даме Груев за характера на Организацията: „Мислехме да създадем организация по образец на революционната организация в България преди Освобождението, да действаме по примера на Ботев, Левски, Бенковски и пр.“, „Ние сме си българи и всякога работим за обединението на българщината“.
Наред с идеята за национално освобождение и обединение със свободната част от българския народ, Организацията се ръководи от демократични и общочовешки принципи. Първоначално е привлечена интелигенцията, а впоследствие масово се включват и другите социални групи, най-вече селяните.
Патриотите от Врачанско отбелязаха 124-ата годишнина от основаването на ВМРО
