Източник: Агенция “Фокус”
Директорът на Македонския научен институт проф. Трендафил Митев пред Агенция “Фокус”.
Фокус: Проф. Митев, как прочитате това, което се пише в последните седмици по повод чл. 60 от резолюцията на Външната комисия на Европарламента за съвместните комисии за история с Македония?
Трендафил Митев: На първо място ми прави много силно впечатление много бързата, категорична и даже – безалтернативна реакция на историците от Скопие, което показва липсата на каквато и да било възможност за какъвто и да било диалог по такива сериозни проблеми, каквито са науката, истината, свързана с културното и историческото минало на двата народа.
На второ място ми прави впечатление и известна неосведоменост на тази общност. В декларацията на историците от Република Македония се твърди, че било прецедент приемането на подобен документ и създаването на подобна двустранна комисия. Подобно нещо едва ли не не е съществувало в теорията и практиката на европейския политически процес. Тази теза не е вярна. След Втората световна война дълги години германските и френските историци създават общи работни комисии, с които изясняват проблеми, свързани с двустранната история, двустранните взаимоотношения и дори и написаха общи учебници по най-нова история. Нещо, което съдейства твърде много за успокояването на духовете при интерпретирането на доста конфликтните германо-френски отношения през ХХ век.
На следващо място – бих искал да подчертая коренно различната позиция, която Съюзът на историците в Скопие има по отношение на възможността за двустранно сътрудничество и позицията, която има българската историческа наука в това отношение. През последните 20 години непрекъснато ние правим предложения чрез Института по история – да се проведат общи научни конференции по възлови проблеми и значими теми за двата съседни народа, но непрекъснато получаваме или един мълчалив отказ, или буквално се бяга от подобен сериозен дебат.
Тези факти показват, че става въпрос за някакви конкретни интереси, защото ние съвършено ясно знаем, че е много трудно да се обезсмисли животът на едно поколение от учени, които близо повече от половин век са разработвали на една неправилна и силно политизирана теоретична база основните проблеми, свързани с историята на съседния народ.
От друга страна обаче не можем да не приемем като много важно обстоятелство факта, че през последните десетилетия десетки учени от Европа непрекъснато отбелязват в своите пътеписи, в изследванията си, че славянското християнско население в днешна Република Македония има предимно български произход. Един факт, който в допълнителна степен налага действително ние да се придържаме към обективната историческа истина и ние сме готови да сътрудничим за изясняването на тези промени.
В този смисъл и Македонският научен институт, а и доколкото познавам и цялостното настроение в българската научна академична общност – ние сме готови да участваме в подобни двустранни научни комисии, да се водят едни ползотворни разговори.
Така че българската историческа наука посреща тази резолюция на Европейския парламент със задоволство и ние подкрепяме такъв един подход. Тъй като само диалогът, само сериозните професионални разговори действително са верният път, благодарение на който могат да се изяснят истини, могат да се разработят разумни алтернативи за изясняването на исторически процеси, които интересуват двата народа и двата дяла – така да се каже – на историческата наука. Разбира се, този процес е двустранен и той би могъл да се състои и да даде плодове, само ако колегите от Република Македония застанат на същата позиция. Но те трябва да са пределно наясно, че с подобна моментална, мълниеносна, безалтернативна реакция те не помагат, за да се нормализират културните и научни взаимоотношения между Република България и Република Македония.
Подобна позиция, каквато ние срещаме в Декларацията на колегите от Съюза на историците в Република Македония, не помага да се преодолее езикът на омразата, ограбването на българското историческо наследство. Ако този процес продължава и се задълбочава, то българската академична наука ще настоява официалните български представители в политическия процес да не поощряват приемането на Република Македония в Европейския съюз. Защото, ако тези неща не се изяснят сега, преди приемането им в ЕС, утре, като член на ЕС, тази политика и този подход ще създават изключително много, абсолютно ненужни проблеми вътре в съюза – нещо, което Република България не може да си позволи да допусне.
Фокус: Чл. 60 от резолюцията на Външната комисия на Европарламента трябва ли да се приема като някакъв опит на политиците да диктуват на историците, че трябва да се споразумеят? Имаше и такива опити за тълкуване от другата страна; докато Вие казвате, че българските историци го приветстват?
Трендафил Митев: Разбира се. Ние приветстваме всяка една инициатива, откъдето и да идва тя; всеки един призив за диалог. Защото когато няма диалог, може би такива инициативи са добре дошли, за да започне този диалог. В момента считам, че в това няма нищо лошо, това е само едно предложение, което може да бъде реалност, ако се прояви добра воля от двете страни. От наша страна – ние имаме готовност на всички нива да разговаряме по сериозни проблеми, да създадем двустранни комисии, да направим научни конференции, да се напишат общи монографии, да се изяснят основни, много важни проблеми. Така че – не виждам нищо обидно за никого.
Фокус: Слаба ли е историческата наука в Скопие, защо се страхува от дебат? Тезите й доказуеми ли са, оборими ли са?
Трендафил Митев: Бягат от дебат, защото историческата наука е подчинена на една – да я наречем – политическа идеология. Това е македонисткият национализъм. Неговото предназначение е да създаде на антибългарска основа ново национално самосъзнание чрез написването на нов исторически прочит на миналото на народа, който живее в Република Македония. За целта обаче трябва да се фалшифицират историческите документи, тъй като огромната част от историческите документи, свързани с миналото на славянско-християнския компонент в републиката, са документи, които доказват, че това население има български културен, езиков, битов, икономически начин на живот. Че те са българи по произход. Така че – в интерес на истината – тук говорим за една наука, която обслужва конкретни политически цели и един конкретен национализъм – македонисткия национализъм.
Фокус: Предстои отбелязване на стогодишнината от Балканската война. Как ще протече то в България?
Трендафил Митев: Доколкото съм информиран, във всяка една от балканските държави ще се проведат сериозни научни конференции с балканско участие. Включително в Република Турция, в Сърбия, България включително. Известна подготовка в нашата страна започна; очаквахме инициативата да тръгне от страна на правителството, но виждаме, че по някакви съображения такава причина липсва. Поради тази причина именно представители на отделните центрове на историческата наука в България – Институтът по история в Българската академия на науките, Институтът по балканистика, Македонският научен институт, Историческите факултети в отделните университети – Софийски, Великотърновски, Тракийски научен институт формирахме обществен инициативен комитет. Разработихме известна програма със структура и основни значими тематични проблеми, по които да се разработят доклади.
Ориентирахме се към поканата на чуждестранни учени, които са известни със своите обективни изследвания, свързани с Балканската война и особено – с българския принос в хода на войната. Засега ориентацията ни е националната научна конференция с международно участие да се проведе на 3, 4 и 5 октомври – точните дати, когато е годишнината. На 3 октомври заседанията ще бъдат в София. На 4 октомври част от чуждите гости и българските изследователи ще отпътуват за Стара Загора, където е бил прочетен манифестът за обявяване на войната, за да протече там втората част на конференцията. Другата част български и чужди изследователи ще се отправи за Благоевград, където на 4 октомври ще протече другият лъч от конференцията. Това е денят, в който Пиринска Македония е освободена от османска власт. По този начин до 5 октомври ще се даде максимално широка гласност на това крупно историческо събитие, с което нашият народ има само основания да се гордее. Защото Балканската война сложи край на феодализма в Югоизточна Европа и създаде предпоставките за развитието на демократичните обществени реалности.
4 февруари 2012
