Източник: блог на Александър Йолов, председател на Младежката организация на ВМРО – София
Община Босилеград в Югоизточна Сърбия е затрупана от над един метър сняг. Много села са напълно откъснати от света и са без ток.
Кметът на общината Владимир Захариев е вдигнал ръце, след като никой в Сърбия не се е отзовал на призивите му за помощ. Затова той заявява, че ще поиска помощ от България, пише на сайта си сръбският вестник „Блиц“.
„За момента една трета от територията на общината е откъсната от света. Хората са затрупани от над един метър сняг и вече седми ден са без ток. Изоставени сме от всички, с голи ръце да се борим за тези хора“, гневно казва Захариев.
Той обяснява, че няма адрес и телефон в Сърбия, към които да не се е обърнал за помощ – преди всичко с механизация и нафта. Досега обаче всичко е приключвало с обещания.
Тъй като в Сърбия никой не реагира, Захариев заяви, че ще поиска помощ от българската страна, пише вестникът.
Това е една от най-коментираните вчерашни новини. Първо желая да обясня за авторите на десетките коментари, обясняващи защо трябва или защо не трябва да подкрепяме „братята сърби“, че става въпрос за прекрасния босилеградски край и неговото землище в Западните покрайнини, заети почти изцяло от българско население. Наши сънародници, насилствено окупирани от чужда държава след Първата световна война и Ньойския диктат, които и до ден днешен водят борба за своите малцинствени права /въпреки че е по-точно да се определят като народностни права, тъй като българите в днешна Сърбия не са обикновено малцинство – те населяват обширни райони не само в Босилеградско, но и в Царибродско, Вранско, Пиротско, Поморавието и др., като доминират по численост над останалите етноси/.
Десетилетия наред сръбската администрация, независимо от партийната окраска и господстващата държавна идеология, последователно и систематично се стреми да прогони българите от техните родни места и да обезлюди богатите на природа и суровини краища на Западните покрайнини и същевременно да реши един от няколкото големи национални въпроси в рамките на своята държава. На Сталиновия принцип за човека и проблема, сръбските политици правят всичко възможно да превърнат достойното съществуване на българите от така наречената „Нова Сърбия“ /земите, присъединени към сръбското землище без никакви етнически, езикови, културни, морални и прочее основания, в които живеят народи, различни от сръбския/ в практически невъзможно. Не се отпускат пари за развитие на регионите, поддръжка и изграждане на инфраструктура, задушават се икономическите начинания на местните хора, не се допускат инвестиции от България, потиснато е образованието на български език, не се разрешават прояви на българска идентичност, налагат се жестоки глоби и наказания на хора, дръзнали да критикуват системата, завеждат се дела срещу естествените лидери на българската общност, затрудняват се всячески връзките с България и роднините на западнокраинци, останали от другата страна на така наречената „черна граница“, и много други мерки, целящи да принудят населението да изостави земите на дедите си по посока на големи сръбски градове, където да бъде асимилирано, или в общия случай – хората да се насочат към България, но така или иначе – да бъдат целенасочено прогонени от родните им места.
Вчерашната новина е показателна за сръбската политика. Босилеградско е в бедстващо положение – потънало в сняг, останало без ток и няма никакви изгледи Сърбия да изпрати необходимата тежка механизация и ремонтни екипи да помогнат на бедстващите българи. Кметът на града е опитал всичко възможно да привлече вниманието на администрацията и компетентните сръбски служби, но както става ясно от интервюто му за вестник „Блиц“ – „Изоставени сме от всички с голи ръце да се борим за тези хора“. Затова той и останалите западнокраинци се обръщат към Родината, защото в сегашната ситуация – те са чужди сред чужди.
Дълг на Българската държава е да защити своето население в Западните покрайнини от природната стихия /и от неадекватната политика на Сърбия/. По чисто географски причини достъпът откъм българска територия е значително по-лесен. България трябва да изпрати тежки машини и хуманитарна помощ за нашите братя оттатък границата – храни, напитки, одеяла, гориво за изолираните български селца. Пътищата да бъдат разчистени, комуникациите, съвместно със сръбското енерго – възстановени, а българите – спасени от бедственото положение.
Това е единственото правилно решения в случая. България съществува, за да се грижи и да бди над своя народ. Независимо от политиката, конюнктурата, неестествените граници. Защото всичко това е преходно, а дългът към рода и нацията – вечен.
* снимката е от с. Ресен Босилеградско, направена е този понеделник (16 януари 2012 г.)
18 януари 2011
