Нови 71 кг. пластмасови капачки предадоха в пловдивския район „Южен“

Източник: историческата фейсбук страница „Памет българска“
автор: Николай Марков, заместник-председател на Националния младежки комитет на ВМРО за район Тракия
От 17 до 24 август 1946 г. се води скалъпен съдебен процес срещу Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). 22-ма души – бивши дейци и симпатизанти на ВМРО, са съдени „за образуване на терористични групи за събаряне на властта“. Съдът постановява две смъртни присъди, две доживотни и различни срокове затвор.
В съда не се явяват обявените „в неизвестност“ вече убити Владо Куртев, Жоро Настев и Коста Ризов.
Комунистическата власт не пожалва Владо Куртев, въпреки че той участва в кюстендилската делегация, която на 8 март 1943 година поставя началото на акцията по спасяването на българските евреи. Освен него в състава на делегацията влизат още народният представител Петър Михалев, адвокатът Иван Момчилов и търговецът Асен Суичмезов.
След Деветосептемврийския преврат в 1944 година Куртев се укрива при приятели евреи в Кюстендил, а след това в София. На 8 юни 1946 година при акцията на властта срещу дейците на ВМРО Куртев е арестуван и убит без присъда.
Заради участието си в спасяването на българските евреи, на 6 март 1997 г. е удостоен посмъртно с орден „Стара планина“, а на 5 май 2010 г. с Решение на комисията към Държавния израелски институт „Яд Вашем“ е провъзгласен за „Праведник на света“.
Жоро Настев се обявява се против насилствената македонизация на населението от Пиринска Македония. Според висшия офицер от Държавна сигурност Стефан Богданов, по лични указания на комунистическия лидер Георги Димитров е наредено през лятото на 1946 година да бъдат ликвидирани без особена публичност няколко дейци на ВМРО, сред които са Кирил Дрангов и Георги Настев, като изпълнението на задачата е възложено на полковник Лев Главинчев. Настев е арестуван на 7 юни 1946 година и е убит без съд и присъда още същия ден, заедно с други негови съмишленици. Лобното му място е неизвестно.
Коста Ризов след преврата от 9 септември 1944 година и след своето завръщане от фронта е арестуван в Свети Врач. Там е разпитван за позицията на ВМРО относно Македония. Освободен е седмица по-късно и заминава за София, за да продължи да учи. В края на януари 1945 година отново е арестуван и отведен в пети участък. На 14 юли 1945 година, докато е в затвора, сключва брак с Лилия Маркова, дъщеря на Йосиф Марков, деец на ВМРО от Костур. Техен кум става директора на затвора Петър Михайлов. В края на октомври е пуснат от затвора. На 7 юни 1946 година група милиционери начело с Тома Трайков го арестуват отново и е откаран в неизвестна посока.
На 24 август 1946 година Софийският областен съд, VI наказателно отделение осъжда Коста Ризов задочно на смърт чрез обесване, тъй като се намира в неизвестност.
След като се разправят с лидерите на ВМРО, палачите пристъпват към действие. На пленума на ЦК на БКП през август 1946 г. е взето решение за отварянето на „македонски” училища, в които да се преподава на новосъчинения македонски език, да се учи историята на българите, фалшифицираната като „македонска”. В Пиринско са приети десетки учители от Социалистическа република Македония, открит е Македонски народен театър в Горна Джумая (дн. Благоевград) и т.н.
Поклон пред жертвите на комунистическият режим! Историята е такава, каквато е, и ние не трябва да я крием, колкото и да е жестока и срамна! Нека се знае и помни!