Текст от блога на Никола Бушняков, член на младежката организация на ВМРО в София
През последните дни из Интернет се върти една тема, която в ежедневието рядко се случва да обсъждам с приятели и познати. Тя е за циганските момичета, които вместо с кукли, си играят с бебетата си. Първо отляво и отдясно започнаха да се появяват всевъзможни данни за това какви парични суми се полагат на една майка във Факултета. Цифрите варираха, но тяхната акуратност далеч не е от толкова голямо значение за това, което се каня да напиша по-долу. Хората бяха възмутени, допълнителен гняв се наля в и без това изнервеното от ниски доходи (и високи нива на корупция, некомпетентност и простащина) общество. Ден-два след като бурята позатихна, започнаха да надигат глави разни философски и нихилистично настроени индивиди, които обвиниха народеца ни в несправедливост, оскотяване и дори откровена фашизация. (Каквото и да значи това, тъй като фашизмът е чисто държавническа идеология, която няма заложен в себе си расов или етнически модел.)
Невръстните майки от “ромски” произход бяха медийно въздигнати до нещо средно между мъченици и героини. Обяснено бе надлежно, че и те са като всички останали (демек и те са ‘ора), заслужили са си детските надбавки и никак не е честно да бъдат порицавани по такъв грозен начин. Гражданската ми съвест се пробуди и реших, ако не да поговоря с някого по темата, то поне да разсъждавам малко по нея. С малка носталгия към студентските си години започнах анализа на темата, задавайки си първо един-два съвсем прости въпроса, след което се опитах сам, доколкото ми позволяват силите, да намеря отговорите им. И така…
Първо се запитах дали наистина определението “майка като всяка друга”, което уважаваният и изчитан редовно от мен седмичен вестник “Капитал” даде, е напълно приложимо в случая. Ровейки из споменатия материал, попаднах на информация, според която средната възраст за първо дете във “Факултета” била се качила на 17-18 години и това било много добре. Ами, колкото и да е добре, за мен никак не е нормално едно ненавършило пълнолетие момиче да бъде майка. Още по-ненормално ми се струва, че тази средна възраст предполага наличието на голям брой 20- или 22-годишни родилки, но едновременно и същия навярно брой 16- или дори 14-годишни. “Хас мокар на мотокар!”, както казват мургавите ни събратя. Какво да му коментираш на това? То законът си го казва ясно и в прав текст, че е подсъдимо. За нас и неморално. За други етноси в състава на нацията обаче е традиция, съответно е и в реда на нещата. Все пак си остава подсъдимо и за тях, но… Законът бил врата в полето. Какво друго да е, като законодателите ни са събирани точно от там – от полето. Но това е друга тема.
После се замислих върху темата с майчинството, надбавките, помощите и всички тези неща, за които съм чувал да се говори, но не съм съвсем сигурен какво представляват като обем и същностна характеристика. Казах си, че е съвсем редно всички да получават еднакви условия от страна на държавата. Нали все пак до един сме граждани… Тогава ми присветна, че да бъдеш гражданин далеч не значи само да получаваш. Трябва и да се дава. Веднага възникна и въпросът дала ли е една невръстна девойка достатъчно от себе си, за да бъде поощрявана от държавата за ненавременното си (поне за мен на 14, 15 или 16 години то е такова) майчинство. Ами, както и да го погледна, не мисля, че е така.
Стигнах отново до една своя отдавна създадена и възприета концепция, че обществото е длъжно да бъде социално и да помага дотолкова, че тези негови членове, които са в неравностойно не по своя вина положение, да могат да живеят нормално с другите. В тази група включвам нещастните хора с вродени или придобити в последствие физически или умствени недъзи. Ние всички сме длъжни да се грижим за тях не само чрез месечните си вноски към солидарните държавни фондове, но и чрез благотворителна дейност, включваща както парични пожертвования, така и отделено време и внимание. Но да бъдеш беден и многодетен според мен е интелектуален проблем, за който никой, освен създалия го, не е длъжен да плаща. Тезата “Бедни сме, дайте ни пари да си гледаме децата,” за мен е недоказана. Аз също нямам достатъчно пари да си гледам децата. Това – по моя лична преценка. Чисто статистически навярно имам достатъчно да отгледам поне две. Та понеже съм преценил, че нямам възможността да отгледам децата си и да им предоставя желаните от мен възможности, нямам и деца. Работя обаче в тази насока, мъча се да се развивам. Същевременно плащам данъци и други подобни неща, които вместо да се трупат някъде за моите деца, отиват при някакви непознати за мен кърмещи тийнейджърки, които си нямат хал хабер какво е НОИ или осигуровка и без да участват пропорционално в запълването на социалния модел, гребат/грабят от него с пълни шепи, т.е. наравно с участващите.
Ами, не. Не са майки като другите! Най-малкото за това, че са започнали да мислят за децата си едва след като са ги родили, а не преди да го направят, както мен, а навярно и всички вас, са ни учили. “Но те не са ходили на училище!” ще възкликнат някои. Какво бих могъл да отговоря? В България началното, основното и средното образование са безплатни и достъпни за всички. Защото всички в тая страна се раждаме с равни права. Раждаме се и с равни задължения. Едно от тях – да дадем на децата си по-добър живот и да се сещаме за тях далеч, преди да са се появили на бял свят. Не да се чудим как им беше ЕГН-то, когато се наредим на опашката за помощи.
*По-добре да не знаете какво означава.
