Някои представители на български организации в Западна Европа алармираха социалните мрежи срещу избирането на Борис Вангелов за шеф на ДАБЧ. Вероятно от европейските столици нещата им изглеждат по друг начин, в което, по принцип, няма нищо лошо. Но това още не означава, че „европейските“ виждания на българите в Западна Европа и Америка не могат да бъдат представени в България и евентуално чути от новия шеф на ДАБЧ. Ние, българите от „дивите Балкани“, също имаме право да си кажем мнението.
Това пише в отворено писмо на Културно-информационния център на българското национално малцинство в Босилеград.
Българите в Сърбия смятат, че диаспората няма нужда от интернет компроматна война, защото именно тя ще е най-големият губещ. Според тях единствено има нужда от дискусия и следва всички български организации по света да споделят какви са очакванията им от новия ръководител на Държавната агенция за българите в чужбина.
Европейските механизми за защита на правата на човека и особено за правата на малцинствата продължават да скърцат и не можаха да спрат правителствата на Сърбия и Македония от асимилационната им политика срещу българите в Западните покрайнини и Македония. И изобщо не им пука нито от Резолюциите на Европейския парламент, нито от витиеватите послания на брюкселските чиновници. От това най-много пострадаха българите в Македония и Западните покрайнини, които, притиснати от сърбо-коминтерновския войнстващ македонизъм и сърбомания, отчаяно търсят помощ от България, заявяват от КИЦ.
В писмото, подписано от председателя на сдружението Иван Николов, се казва още, че досегашното ръководство на ДАБЧ вместо да бъде опора на утвърдените български организации като КИЦ „Босилеград“ и БККС се е превърнало в маша на антибългарска политика. Николов определя като национално предателство заповедта за заличаване на организациите от регистъра на ДАБЧ.
В емоционалното писмо се говори още за „ничиите българи“, които до момента не срещат подкрепа от Родината си.
Според КИЦ Агенцията има нелеката задача да работи с една пръсната на всички континенти България. Сънародниците ни смятат, че Борис Вангелов заслужава да му бъде даден шанс да покаже какво може като председател на ДАБЧ.
Пълен текст на писмото:
Някои представители на български организации в Западна Европа алармираха социалните мрежи срещу избирането на Борис Вангелов за шеф на ДАБЧ. Вероятно от европейските столици нещата им изглеждат по друг начин, в което, по принцип, няма нищо лошо. Но това още не означава, че „европейските“ виждания на българите в Западна Европа и Америка не могат да бъдат представени в България и евентуално чути от новия шеф на ДАБЧ. Ние, българите от „дивите Балкани“, също имаме право да си кажем мнението.
Вместо разни клипчета, снимки, извадки от стари вестници, досиета с компроматно съдържание, фейсбук дискусии и пр., по-добре щеше да бъде, ако бяха казани какви са очакванията от новия шеф на ДАБЧ. Защото тая постановка с компроматите вече я гледахме в случая с Иво Антонов, когато заради някаква смешна снимка и няколко извадки от фейсбук дискусии падна една достойна кандидатура за заместник-министър на отбраната. Нещо да е спечелила България от това?
Обвиненията (или клеветите) в „русофилство“ или „американофилство“ няма да бъдат чути от българските общности в бившите съветски републики и на Балканите. Защото за тях не всичко, което идва от Европа и САЩ е света вода ненапита. Пък и ние помним, че българските общности на Балканите бяха създадени с Версайските договори с всичките им проблеми. Те не можаха да бъдат решени десетилетия след Лисабонския договор, а европейските механизми за защита на правата на човека и особено за правата на малцинствата продължават да скърцат и не можаха да спрат правителствата на Сърбия и Македония от асимилационната им политика срещу българите в Западните покрайнини и Македония. И изобщо не им пука нито от Резолюциите на Европейския парламент, нито от витиеватите послания на Брюкселските чиновници.
От това най-много пострадаха българите в Македония и Западните покрайнини, които, притиснати от сърбо-коминтерновския войнстващ македонизъм и сърбомания отчаяно търсят помощ от България. При всичките ѝ недостатъци. За съжаление и тази надежда се оказа ялова. В общия хаос досегашното ръководство на ДАБЧ вместо да бъде опора на утвърдените български организации като КИЦ „Босилеград“ и БККС, изведнъж се превърна в маша на великосръбската политика за тяхното „заличаване“, а след това и „закриване“!? Откъдето и да го погледнеш, заповедта за „заличаването“ на тия две организации, си е чисто национално предателство, което в никакъв случай не обслужва българите в Западните покрайнини и Македония, а именно сърбоманските и македонистките им врагове. Яростно изправени едни срещу други „за“ и „против“ Путин нито „русофилите“, нито „американофилите“ се сетиха да попитат Борис Вангелов какво мисли той по въпроса за „заличаването“ на БККС и КИЦ и как мисли сега да „изтрие“ това позорно петно от лицето на една държавна институция като ДАБЧ, която при това е пряко подчинена на Правителството.
От отговора на този въпрос, който неизбежно навлиза в коминтерновската и великосръбската анатомия на проблема, всички щяхме да си сверим часовника и да разберем достоен ли е Борис Вангелов за шеф на ДАБЧ. И това щеше да е много по-важно, отколкото с русофилската помия да изхвърлим и бебето, т.е. да оспорваме до безкрай избора на шеф на ДАБЧ, или както предлагат някои „супер-европейци“, на които изобщо не им пука за българите в чужбина – да закрием и самата ДАБЧ!
Истерията около избора на Борис Вангелов за шеф на ДАБЧ, независимо от какво е вдъхновена, на практика е продължение на хаоса, предизвикан от парализирането на ДАБЧ със сложната, продължаваща месеци наред „модерна и европейска“ он-лайн процедура за издаване на удостоверения за български произход, която е и най-трудната бариера за „ничиите българи“ при кандидатстването за българско гражданство. Струпването, което се получи по този начин породи корупционните практики и скандали. А след това бе парализирана и без това ограничената културно-просветна работа с българските организации в чужбина. С това фактически бе изчерпан досегашния статус на тази институция, която има нелеката задача да подържа връзките с още една пръсната на всички континенти България.
Прекалено е да се очаква, че с избирането на някакъв супер модерен свръхевропейски месия в ДАБЧ българите в чужбина ще цъфнат. Този проблем е прекалено сложен за бързо и лесно решаване. Засега е достатъчно да се избере един отговорен шеф, който под прекия надзор на Правителството да пресече досегашните порочни практики и да задвижи работата на ДАБЧ на съществуващата, макар и несъвършена, нормативна база.
Пък ние си знаем, че проблемът е много по-дълбок – България все още няма ясно формулирана политика към българите в чужбина на базата на общоприета Национална доктрина, Национална стратегия, Стратегия за българите в чужбина и стратегии за всяка българска общност поотделно. Ако ги имахме и ако разполагахме със съответните правни и политически механизми за тяхното прилагане и провеждане, тогава шефът на ДАБЧ трябваше само да контролира дали механизмите работят. Така, както сега стоят нещата, той вместо да контролира механизмите, ще трябва сам да ги изобретява.
НЖО: Онкоболните са заложници на бюрокрация
