Леснодостъпна архитектурна среда и осигуряване на условия и средства за адекватно подпомагане на хората с увреждания, съобразено с индивидуалната оценка на увреждането за всяко лице.
Това ще са сред акцентите в работата на д-р Султанка Петрова през новия политически сезон. Народният представител от Патриотичния фронт ще настоява за предприемане на своевременни законови промени, чрез които да се гарантират човешкото достойнство и права на хората с увреждания.
Аргументацията на д-р Петрова за нуждата от спешни мерки четете по-долу:
Често неща, които не правят впечатление на обикновения човек, са ежедневни пречки пред хората с увреждания. Голяма част от автобусите на градския и междуградския транспорт не е пригодена за тях. В такива случаи се налага шофьорите или пътниците да качват на ръце хората в инвалидни колички или възрастни хора, както и детските колички.
За фирмите, които участват в конкурси за поддържане на междуградските линии, няма изисквания да имат рампи за свободен достъп за хора с увреждания. Например във Видин пътуването с автобус на хора с увреждания е невъзможно. По линията София – Русе има само един автобус, пригоден за целта. Същото е положението и в Ямбол.
Недостъпната жизнена и архитектурна среда у нас е една от основните причини хиляди българи с увреждания да бъдат блокирани в домовете си и да трябва да разчитат на чужда помощ.
За разлика от българската действителност във всички страни от Европейския съюз транспортът е напълно достъпен за хора с увреждания. За съжаление у нас дори няма информация колко хора с увреждания има в България, как и къде живеят, какви специфични нужди имат и т.н.
Според чл. 6 от Конституцията на Република България всички хора се раждат равни и свободни по достойнство и права и всички имат право на труд. Държавата трябва да създава условия за осъществяване на това право на лицата с психически и физически увреждания и те се намират под особената закрила на държавата и обществото. Както световната общност, така и ЕС са създали и приели редица актове, уреждащи правото на хората с увреждания на достоен и независим живот. Като се започне от Всеобщата декларация за правата на човека, чийто чл. 1 е в основата на чл. 6 от Българската конституция, и се стигне до Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, става ясно, че световната общност и страните от ЕС безрезервно са заявили волята си да зачитат правото на хората с увреждания на достойнство и на равни възможности за пълноценно свободно участие във всяка сфера на обществените отношения.
С ратифицирането и приемането на тези актове Република България е поела ангажименти за осъществяването на тези права чрез прилагане на необходимите превантивни, позитивни и защитни мерки. Друг е въпросът доколко и как този ангажимент се спазва.
Факт е, че въпреки Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ), гарантиращ свободен достъп до всички обществени сгради, както и пространното и подробно съдържание на Наредба № 4 за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, основана на чл. 169, ал. 2 от Закона за устройството на територията (ЗУТ), и забраната за дискриминация под формата на изграждане и поддържане на архитектурна среда, затрудняваща достъпа на хората с увреждания до публични места, и в 2015-а година в България все още не е осигурен свободен достъп за лицата с увреждания до публичните места – на улицата, в училищата, в градския транспорт, та дори и до аптеките, здравните заведения, социалните служби, банките, културните институти и други публични институции и сгради.
Вместо приоритетно отношение и особена грижа хората с увреждания и техните близки у нас получават само обидно отношение и са обичайно последна грижа на задължените субекти – държава и общини. Най-често хората с увреждания у нас са забравени от публичните власти и са оставени единствено на Божията милост и грижата на свои близки.
За преодоляване на недостъпната архитектурна среда не се прави почти нищо, а РДНСК и общинските служби по архитектура и проектиране продължават да бълват разрешения за ползване на сгради без достъпна среда. Темата не е интересна и за медиите, които се сещат за тази група граждани едва тогава, когато стане скандал или злополука.
Хората с увреждания са равноправни граждани и са част от нас и нашето българско общество. Ето защо, ние като хора, патриоти и политици трябва да им подадем ръка. Нужна е адекватна подкрепа и работа в защита правата и интересите на хората с увреждания.
„Да бъдем добри“ в с. Игнатица и с. Зверино
