Народният представител Султанка Петрова иска от министър-председателя Бойко Борисов да бъдат наложени санкции на отговорните институции заради провала на политиката им при приобщаването на хората с увреждания в България.
С настояване за сформиране на независима експертна комисия, която да ревизира причините, поради които хората с увреждания биват ощетявани и дискриминирани, се обръща д-р Султанка Петрова към министър-председателя и ресорни министри.
Народният представител от ВМРО в групата на Патриотичния фронт изпраща отворено писмо до Бойко Борисов, Ивайло Калфин, Лиляна Павлова и Ивайло Московски, в което описва най-големите институционални престъпления спрямо тези хора. Острата декларация е продължение на проведената по нейна инициатива кръгла маса за проблемите при интеграция на хората с увреждания в България.
Хората с увреждания са затворници на домовете си, защото неадаптираната и необезопасената градска среда ограничава предвижването им до болници, учебни заведения и работно място, обяснява депутатът.
Необходимо е извършаване на обстоятелствени проверки върху дейността на ДНСК, РДНСК, кметове, главни архитекти на общини и върху дейността на Комисията за защита от дискриминация от 01.01.2007 г. до настоящия момент, посочва д-р Петрова.
Макар и с 10-годишно забавяне, правителството трябва да поеме отговорност и да предприеме незабавни мерки, чрез които да осигури достоен живот на хората с увреждания в България. Нужни са наказания, отстраняване или публично порицаване на виновниците, заради които градската среда и обществените сгради са недостъпни за тази немалка група.
Едва след проверка и санкции през следващата бюджетна година няма да има институции, оправдаващи се с липса на финансови средства за изграждане на градската инфраструктура, транспортна и архитектурната среда в съответствие с разписаните норми, мотивира се представителят на ВМРО.
Ставайки член на ЕС, България се задължава да спазва не само вътрешното си, но и общностното и международно законодателство и практика в областта на правата на хората с увреждания. Във всяка друга държава-член на ЕС темата отдавна е забравена. Ако искаме да се сравняваме с Европа по цени, данъци и такси, то трябва първо да се сравним с отношението си към уязвимите хора, категорична е Султанка Петрова.
Пълен текст на отворено писмо:
ДО
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
ДО
МИНИСТЪРА НА
РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И
БЛАГОУСТРОЙСТВОТО
Г-ЖА ЛИЛЯНА ПАВЛОВА
ДО
МИНИСТЪРА НА ТРУДА И
СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
Г-Н ИВАЙЛО КАЛФИН
ДО
МИНИСТЪРА НА ТРАНСПОРТА,
ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ
И СЪОБЩЕНИЯТА
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ
ОТВОРЕНО ПИСМО
от
д-р Султанка Петрова
народен представител от ПГ на „Патриотичен фронт“
Уважаеми г-н министър-председател,
Уважаеми министри,
Обръщам се към Вас относно проблемите при интеграцията на хората с увреждания в България. Те произтичат от неизпълнение на законово вменени задължения на държавните органи, както и на органите на местното самоуправление. Това институционално нехайство обрича стотици хиляди български граждани да бъдат затворници на собствените си домове, лишени от възможността за улеснен достъп до публични места и сгради. Това неминуемо рефлектира върху правото им на здравна грижа, на образование и на участие в трудовия процес.
Поводът за настоящето писмо е провелата се на 28 март 2016 г. втора кръгла маса на тема „Проблеми при интеграцията на хората с увреждания в България“, която инициирах с подкрепата на неправителствения сектор. На нея бяха формулирани основните и най-належащи за разрешаване проблеми. Всеобщото мнение е, че държавата е най-големият дискриминатор на хората с увреждания в България.
В тази връзка настоявам за сформиране на независима експертна комисия, която да ревизира причините, поради които вече 10 години тази група бива ощетявана. Необходимо е извършаване на обстоятелствени проверки върху дейността на ДНСК, РДНСК, кметове, главни архитекти на общини и върху дейността на Комисията за защита от дискриминация от 01.01.2007 г. до настоящия момент.
Причините за сегашно положение и причинителите са:
Недобросъвестно отношение на ДНСК, РДНСК и КЗД към задълженията им;
Престъпно бездействие на кметовете и главните архитекти при преценката за годност на строежите;
Недобросъвестност на кметове, органи на държавна, съдебна и местна власт и публични институции по отношение осигуряване на финансови средства.
Вече две десетилетия в българския правен мир съществува изрична регламентация на задълженията на държавата и общините в тази насока. Тези задължения са били разписани последователно в Закон за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, Закон за устройство на територията, Наредба № 1 и № 6 на МРРБ и Закон за защита от дискриминация. Наред с това хората с увреждания, намиращи се в уязвимо и неравностойно положение, се ползват от особената грижа на държавата и обществото според чл.51, ал.3 от Конституцията на Р България. Правно задължените лица по ЗУТ са министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на транспорта и министърът на труда и социалната политика – като органи по осъществяване на политиката в тази сфера; подчинените на МРРБ: ДНСК и РДНСК и кметовете и главните архитекти на общините. Компетентен да прилага Закона за защита от дискриминация пък е КЗД.
Ставайки член на ЕС, България се задължава да спазва не само вътрешното си, но и общностното и международно законодателство и практика в областта на правата на хората с увреждания. Във всяка друга държава-член на ЕС темата отдавна е забравена. Ако искаме да се сравняваме с Европа по цени, данъци и такси, то трябва първо да се сравним с отношението си към уязвимите хора.
Националната нормативна уредба показва, че закони има, но липсва изпълнение на записаните в тях задължения. Действителността у нас 10 години след влизането в сила на повелята на § 6 от ПЗР на ЗИХУ е само 27% изградена достъпност.
Очевидна е неотговарящата на нуждите на хората с увреждания градска среда: недостъпни и необозначени тротоари; недостатъчна звукова обезпеченост на светофарните уредби; липси на светлинна сигнализация на градския автотранспорт, на достъп до подлези, надлези и спирки на столичния Метрополитен, на брайлови обозначения върху бутоните на асансьори и улични автомати и на тактилни плочки в прехода от тротоар към улично платно. Наред с това много публични сгради са недостъпни за тези лица – липса на рампи, повдигащи или плъзгащи платформи и асансьори в училища и административни сгради; липса на адаптирани тоалетни; лошо и неправилно изпълнени постоянни рампи към външните стълбища; масово изградени аптеки с недостъпни стъпала пред входовете им; липса на достатъчно паркоместа за хора с увреждания; липса на достъпна жилищна среда за тези хора.
Уважаеми г-н министър-председател,
Уважаеми министри,
С настоящото си отворено писмо Ви призовавам, макар и с 10-годишно забавяне, да предприемете незабавни мерки. Апелирам и за налагане на наказания, отстраняване или публично порицаване на виновниците. Само така през следващата бюджетна година няма да има институции, оправдаващи се с липса на финансови средства за изграждане на градската инфраструктура, транспорта и архитектурната среда в съответствие с разписаните норми.
Очаквам от Вас незабавни и възможно най-адекватни действия.
С уважение:
13 април 2016 г. д-р Султанка Петрова
гр. София народен представител
