Автор: Румяна Стефанова
Източник: вестник “Ретро”
Продължаваме с публикуването на материали от медиите, които отразиха специалното посещение на най-западните територии на България – Краището и Знеполе, организирано от ВМРО – Българско национално движение. Тези места се намират буквално на прага на българската столица, но могат да бъдат наречени също така и „Другата България”, защото за този край от България и неговите драстични икономически и демографски проблеми изобщо не се говори.
Журналистите бяха водени от зам.-председателя на ВМРО Костадин Костадинов, автор на книга и филм за демографската катастрофа.
Останалите материали може да прочетете в специалния ни обзор: Република на старостта: медиите за демографската катастрофа в Краище и Знеполе (ОБЗОР)
10 старци живуркат в забравеното от Бога и управниците кюстендилско с. Полетин, Трънска община се топи, продават училища за старчески домовеВсяка година от картата на България изчезват между 20 и 30 села, алармират от ВМРО. От партията оповестиха данни на служба ГРАО от средата на март тази година, според които в общините Кюстендил, Трекляно и Трън има 40 села с по под 10 души население, три от които с нито един жител, а девет от тях с по един човек в селото. Общо в страната ни пък имало над 80 села без нито един жител. И за да не останат цифрите само в сухата статистика на ГРАО, от ВМРО организираха журналистически рейд в опустяващите западни райони на страната. Да видим, да опишем живота в тях… и да почувстваме човешката мъка.
„Дойдох като млада булка и влезнах в най-убавата къща на селото. Сега село нема, а от къщата останаа само изпотрошени керемиди”, разказва 83-годишната баба Василка от кюстендилското село Полетинци, едно от 40-те в областта, които скоро ще бъдат заличени от картата. Селото е притихнало сред красивата природа на западните склонове на Земенската планина и някога е наброявало над 500 жители. Днес баба Василка е един от 10-те обитатели на разпръснатите по хълмовете самотни къщи – буренясали, със зейнали като в роман на Стивън Кинг черни дупки, вместо прозорци. „Целио живот съм изкарала ей тук по чукарите. Бех овчарка, козарка, гледах компере, боб, въртех дом… Мъжо ми умре, а щерката ойде в Кюстендил и сега съм сама”, нарежда с беззъбата си уста старицата, докато старателно придържа в платнена торба бутилки с вода. Не че водопровод в селото няма, ама водата е кът. Пускали я чат-пат. Затова спасение старицата намира в единствено „оживялата” чешма на два километра от дома й.
„Забравени сме не само от Бога, но и от управниците. Дори свестен път до нас няма”, включва се в разговора и бившата кметица на селото 70-годишната Станка Божилова. За разлика от баба Василка, която е прекарала целия си живот в Полетинци, Станка е от новозаселилите се. Дошла на село, след като се пенсионирала. „30 години бях личен състав в „Булгарплод” в Кюстендил и исках старините си да изкарам на спокойствие”, уточнява жената. Е, има и много неудобства, но на всичко се намирал колаят. Липсата на магазини компенсирали с личното стопанство, два пъти в седмицата идвал и микробус с най-необходимите продукти. Междуградски транспорт обаче няма, а лекарски крак тук не е стъпвал от години. Разболее ли се някой, викали кметския наместник и той ги карал при доктора с личния си автомобил. Големите проблеми идвали със снеговете, когато пътят до селото ставал непроходим – ни за доктор, ни за катафалка. То и името идва от „По-летин” – роден през лятото, философстват старците, примирили се с орисията си.
Античен римски път води до съседните села Косово и Дълга Лука. „Нарича се Знеполския друм. По него са се движили хора преди 2000 години, сега обаче е трудно проходим”, обяснява водачът ни, зам.-председателят на ВМРО Костадин Костадинов. Алюзията с военно Косово се подсилва и от осеяните с кости от умрели животни ниви, и от стърчащите като след бомбардировки скелети на къщите – пусти, безлюдни.
“Децата ни избягаха в Кюстендил и София. Ние едвам се препитаваме”, кахърят се и малкото останали жители в Трекляно. За последната една година в общината се е родило само едно дете. Лекар и полиция няма, а в засега оцелялото училище сричат азбуката 32 деца, половината от които са ромчета. „Тук всички къщи пустеят, но и желаещи да закупят няма”, парира пък слуховете за чуждоземско нашествие секретарката на общината Василка Кирилова. Тя е категорична, че ако не се направи нещо да се оживи районът, скоро няма да остане и жив човек тук.
За това, че държавата трябва да се погрижи за западните райони на страната, настоява и кметът на Трън Станислав Николов. „Преди 80 години община Трън е била 38 000 души, сега са останали 4000. Имаме села като Кашле и Шипковица, в които не живее нито един човек. И както е тръгнало до 10 години от 50 села в общината ще останат 5-6 обитаеми, другите ще се превърнат във вилни зони”, предупреждава кметът. Затова той предлага да се дадат някакви преференции за тези региони. „Искаш да гледаш стадо овце в Кашле примерно, ето ти 100 евро на овца. Или искаш да правиш шивашко предприятие в Трън – няма да плащаш никакви данъци пет години, дори трябва да се дадат 50 000 лева безвъзмездна финансова помощ за стартиране на бизнеса”, доразвива идеята си Николов. Добрата новина е, че в последните месеци масово се изкупуват бивши училища. Много от някогашните селски школа били купени с намерението да бъдат превърнати в ателиета за художници или в туристически бази. В училището в с. Флиповци пък новите собственици ще правят частен дом за стари хора.
ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА:
Република на старостта: медиите за демографската катастрофа в Краище и Знеполе (ОБЗОР)
България 2050 – проект за демографска програма
Циганският въпрос
Третата национална катастрофа: България изчезва!
Книга и филм на Костадин Костадинов за демографската катастрофа
8 април 2011
