Текст от “Българското семейство”
За първи път от съществуването на националната статистика най-разпространеното домакинство у нас е от един човек. В повечето семейства – 75.5%, няма деца под 16 г. Това са цифрите, чрез които Националният статистически институт (НСИ) описа още един аспект от демографската катастрофа в България. Данните са от националното преброяване, проведено през 2011 г., и са фокусирани върху вида на домакинствата у нас.
През последните месеци след края на преброяването НСИ периодично публикува данни, които потвърждават отново и отново позицията на ВМРО – България изчезва! Има нов спад в раждаемостта спрямо 2010 г., а все повече майки раждат след 30-та година – оповестиха данни от НСИ в края на декември 2011 г. Един месец по-късно статистиците заявиха, че до 2060 г. населението в повечето области у нас ще спадне с около и над 50%. В началото на февруари НСИ обяви, че безработицата нараства, а икономически активните българи се топят.
За съжаление обаче НСИ само чертае песимистичната демографска ситуация, в която се намира българската нация, без да дава решение. Разбира се, не е и задължение на статистическия институт да дава идеи как да спасим българската държава от обезбългаряване. Това е задължение на българските политици, на народните представители в парламента, на управляващите в правителството. Те трябва да вземат спешни демографски мерки. Вместо това, в началото на февруари тази година, управляващите от ГЕРБ показаха само безсилието си пред проблема. И решиха да отчетат дейност, като „актуализират“ Националната стратегия за демографско развитие на населението в Република България 2012-2030 г. В нея беше записано, че според прогнози на Националния статистически институт, към 2050 г. делът на възрастните хора в България ще нарасне до над 30%, което ще доведе до изключително тежки последици върху много публични сфери и натиск върху публичните финанси.
ВМРО прогнозира пагубното демографско развитие на България отдавна. ВМРО има отдавна и демографска програма – „България 2050“. Време е не за „актуализиране“ на документи с прогнозни данни, време е за действие.
ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА:
Република на старостта: медиите за демографската катастрофа в Краище и Знеполе (ОБЗОР)
Третата национална катастрофа: България изчезва!
***
Ето какво гласят и останалите данни за домакинствата у нас, оповестени на 20 февруари 2012 г. от НСИ, според информация във в. „Сега“:
Българите, които живеят сами в домакинство, за първи път са повече от двучленните семейства. 925 385 домакинства у нас са съставени само от един човек. Това е 30% от всички домакинства. За 10 г. от предишното преброяване през 2001 г. броят на едночленните домакинства се е увеличил с 262 532. Най-голям е делът им в областите Велико Търново (38.6%) и София (36.5%). В още редица области над 1/3 от домакинствата са такива – Видин (34.4%), Враца (31.2%), Габрово (33.5%), Монтана (33.1%), Ловеч (32.4%), Кюстендил (31.9%). Най-малко са едночленните семейства в Кърджалийско, където има компактно турско население – 22.4%. Следват Пазарджик и Благоевград с по близо 26%.
Българските семейства все повече се раздробяват, тъй като домакинствата се увеличават въпреки значителното намаляване на населението, коментират статистиците. Между двете преброявания броят на домакинствата расте с 83 702, докато населението се е стопило с 564 331.
Не са оптимистични и останалите данни – малките домакинства се увеличават, а големите намаляват. От двама души са 853 735 домакинства, което е 28.4% от всички. Те са се увеличили с близо 23 000 за десетте години между двете преброявания. Така близо две трети от семействата у нас се състоят от един или двама души. Всички останали видове домакинства намаляват спрямо 2001 г. Малко над 20% са тричленните семейства – 606 613. Те са намалели с 22 577. Смятаните едно време за стандарт четиричленни семейства вече са едва 13.4% от всички, или 401 517. С 5 или повече членове са 218 339 домакинства.
Другата ясна тенденция е увеличаването на домакинствата, в които няма деца до 16 г. Такива са вече 75.5% от всички домакинства у нас – 2 302 265. Те са се увеличили с 5% от 2001 г., или с 211 136. Най-тежко е положението в Габрово, Видин и Велико Търново, където 80% от домакинствата са без малки деца. Любопитно е, че делът им вече не е много различен в градовете спрямо селата. В градовете сега без деца до 16 г. са 74.8% от домакинствата, а в селата – 77.5. Преди 10 г. разликата е била доста по-съществена – 68% за градовете, 75.9% за селата. Другата изненадваща статистика е, че в селата има повече домакинства с две деца (7.9%), отколкото в градовете (7.3%). 1% от градските семейства с деца имат по три и повече, а в селата те са двойно повече – 2.3%. Градовете печелят само при семействата с едно дете – 16.8% дял при 12.2% в селата.
От семействата с деца до 16 г. най-много са тези с по едно дете – 15.6%. 7.5% имат по две деца. 1% от семействата са с три деца, а едва половин процент – с 4 и повече. Общо семействата с деца под 16 г. са намалели със 127 434 за десетте години. Намаляват и тези с повече деца. Най-голяма концентрация на семейства с над 4 деца има в Кърджали – близо 30% от всички, които имат деца.
ГРАД/СЕЛО
Близо 3/4 от домакинствата живеят в градовете (73.3%). Броят на членовете в едно градско и в едно селско домакинство не се различава съществено. Средно по 2.4 души живеят в едно домакинство в града, а в селото – 2.5. Раздробяването на семействата е основно за сметка на 7 области, тъй като броят на домакинствата всъщност намалява в 21 области. Най-изразително е намалението в областите Враца (с 13 320 домакинства) и в Монтана (с 8550). Най-голямо е увеличението в София – със 112 745 домакинства. Следва Варна, където промяната е 22 444.
ЕТНОС
2 456 596 домакинства, или 88.4% от всички преброени, са се самоопределили като принадлежащи към българската етническа група. 203 517 домакинства са се определили към турската и 86 385 – към циганската етническа група. 7.5% от всички семейства обаче не са отговорили на този въпрос.
21 февруари 2012
