Автор: д-р Султанка Петрова, председател на Националната женска организация на ВМРО
Момиченце на една година е починало във великотърновската болница от недохранване и пневмония. Същото семейство има още пет деца, с които живее в крайна мизерия, в една стая без отопление и храна.
На 4 февруари беше съобщено за четиримесечно бебе, починало също от недохранване в търговищкото село Давидково.
На 24 януари научихме за смъртта на шестмесечно бебе от исперихското село Печеница, което тежеше само три килограма – хронично недохранване.
Мисля, че е недопустимо в днешна България да се случват подобни неща. Вие как мислите?
Толкова много семейства едва преживяват тежката икономическа и финансова криза и са принудени да се борят за своето оцеляване.
Питам се къде са социалните служби и агенцията за закрила на детето. Къде е кметът на селото, който трябва да знае най-добре при какви условия живеят тези семейства?
Ние отдавна предупреждавахме, че българската администрация трябва да ревизира позицията си по тези проблеми. Многократно предлагаме да започне търсенето на наказателна отговорност за родители, които не осигуряват минимални условия за живот и прехрана на своите деца, както и за семейства, изоставили децата си. Да се спре толерирането на това деца да раждат деца. Това също трябва да бъде криминално деяние.
Администрацията, която отпуска помощи за майки и деца, трябва да контролира как тези родители се грижат за децата си и отиват ли тези средства по предназначение, а когато тези родители не се грижат добре за своите деца – просто да им бъдат отнемани родителските права, както е във всяка една държава от Европейския съюз.
Не може помощите, които се получават за отглеждане на дете, да се превръщат в начин за издръжка на семейства за цял живот!
Затова отдавна ние предлагаме да се изработи регистър на многодетните майки, в който точно и ясно да се отрази: години, условия на живот, възможности за отглеждане и възпитание на децата, как родителите се грижат за децата си и т.н.
Днес ние бием камбаната на надеждата и дано някой ни чуе, защото отглеждането и възпитанието на децата ни зависи единствено и само от нас!
Тук не става въпрос за бедни и гладни, а за хора, които трябва да се интегрират в нашето общество и просто да станат нормални – да учат, да се квалифицират, да работят, да си плащат данъците и таксите.
Просто да имат възможност да се развиват!
14 февруари 2012
