125 години ВМРО, 125 години слава и величие, 125 години борба за българите и българщината навсякъде по света!
автор: Христо Иванов
Няколко години След Берлинския конгрес, на който Великите сили лицемерно говорят за морал, ценности и политика във всеобщ интерес (подобно на днес), разкъсват България, като подаряват Нишко и Пиротско на Сърбия, Северна Добруджа на Румъния, Македония и Тракия отново под турско робство, под напора на порива на свободата и като естествена реакция на историческата несправедливост към българския народ и неговия гнет, на 23 октомври 1893 година шестима млади български интелектуалци се събират в Солун в квартирата на книжаря Иван Хаджиниколов. Това са Иван Хаджиниколов, 22-годишният доскорошен учител, а тогава коректор в българско издателство в Солун, Дамян Груев (наречен от народа „македонския Левски“), учителите Андон Димитров, Петър Попарсов и Христо Батанджиев и социално най-издигнатият измежду тях, първи председател на Организацията, д-р Христо Татарчев.
Начело с д-р Христо Татарчев и Дамян Груев тези достойни млади българи решават, че трябва да продължат организирано борбата, водена от техните предшественици. В своите спомени Татарчев и Груев казват така: „ние имахме под ръка устава на Левски, записките на Захарий Стоянов и „Под игото“ на Иван Вазов в нашата кауза, ние решихме, че ще се борим за автономията на Македония и Одринско, защото знаехме, че великите сили и егоистичните малки държави няма да ни позволят пряко обединение с България“.
Ето така, като естествено продължение на борбата и каузата, на поривът за свободата, на идеалите на Българския революционен централен комитет на Левски, Ботев и Раковски, се слага началото на легендата ВМРО. Легенда, която въпреки препятствията на времето – въпреки опитите на турския султан, сръбския крал, комунистическия режим, днешните културни марксисти, грантови розови фашисти, мулти-култи космополити, европейски безродни бюрократи и кой ли още не, не успява да бъде прекършена.
Не успява да бъде прекършена, защото каузата на ВМРО е по-силна. Това е каузата за българщината, за единението на българския народ навсякъде по света, чиито идейни основи са българския патриотизъм и национализъм – градивни, съзидателни и толерантни. Защото ВМРО е била и продължава да бъде една Организация на всички българи – независимо къде се намират, независимо от техните верски убеждения. Битката на ВМРО, битката за българщината и българите се е водила и се води навсякъде, където те са в опасност, посредством себераздаване и себеотрицателно, гордо, смело и непокорно.
И съвсем не случайно днес виждаме резултатите от тази битка, като следствие от сплотената и силна десница на българската национална кауза, на българския национален интерес. Резултати виждаме и в Македония, и в Албания. Резултати се виждат на целите Балкани, виждат се и у нас. Вижда се, че справедливата борбата на българщината и българите успява. Вижда се, че опитите на антибългарските и враждебни доктрини, на фалшивите национални каузи, на кражбата на българската история, на опитите за националното ни разединение се провалят и продължават да се провалят.
Както в своето рождение, така и днес българският патриотизъм е обединяващ, сплотяващ, отбранителен и градивен. Когато той е обединен, носи своите плодове. Той е еманация на желанието на българите за свободен и по-добър живот, а негов безспорен носител от създаването си до наши дни е ВМРО. ВМРО е Организацията с най-много традиции в борбата за българското национално обединение.
ВМРО е борба за отстояването и запазването на българщината от Охрид до Черно море, от Дунав до Бяло море, и в Бесарабия, и навсякъде, където има българи по света.
ВМРО е традиция, памет и чест!
ВМРО е гордост и борба!
ВМРО е светиня!
ВМРО е борба за българите и българщината!
И ако за един кръст непременно е нужна една Голгота, ние ще я кажем: тя е цялата европейска земя.
И ако за една Голгота непременно е нужен един връх, ние ще го назовем: Македония!
Пейо Яворов
