Здравна карта досега не е имало. От такъв документ отдавна се нуждае българското здравеопазване и поради това, че ние 18 години работим без такъв документ, по новата система на здравно осигуряване и на осигуряване, финансирано от НЗОК от 2000 г. досега, ние стигнахме до една парадоксална ситуация, в която имаме 365 болници при 7 млн. население.
Това заяви в „Денят започна с Георги Любенов“ по БНТ в неделя д-р Калин Поповски, народен представител от ВМРО в ПГ „Обединени патриоти“ и практикуващ лекар.
За сравнение по отношение на големия брой болници у нас той даде пример с Холандия, където на 10 млн. население има 100 болници.
Не съм ревностен защитник на здравната карта в сегашния ѝ вид, заяви Поповски и допълни, че отдавна обаче е имало нужда от такъв документ.
Тази карта дава бъдеща прогноза, ако на някой инвеститор му останат 5 млн. свободни средства и реши да направи болница, то той трябва да се съобрази с тази карта. И тогава здравната каса може да му откаже договор, защото няма нужда от съответната нова частна болница, обясни депутатът. Той уточни, че картата ще дава насоки за бъдещото инвестиране в нови болници и нови легла в съответните области.
Въпреки всичко, здравната карта не спира съответния пациент, който тръгва от Монтана към София, за да си направи високо специализирана операция. Тази операция ще бъде платена от софийската здравна каса, което е нормално, защото парите следват пациента, даде пример д-р Поповски.
Картата е динамична и подлежи на корекции, според ситуацията. В момента финансирането на здравеопазването е в сложна ситуация. България е възприела европейския модел – солидарно здравно осигуряване и на ползване на услугите, които се заплащат от НЗОК според диагнозата на съответния пациент, обясни той.
Здравната карта не премахва болници, но въвежда някои териториални изисквания, посочи депутатът и даде пример с неговия избирателен район – Плевен. Има 6 болници, където две по две на три места са на по 10 км разстояние. Реално те не могат да бъдат поддържани, защото нямат специалисти. Това са малки болници – в Червен бряг, Луковит и т.н. Специалистите от там отдавна са емигрирали към големите градове или чужбина, разкри той.
Според него, изключително трябва да се обърне внимание на 65-те държавни болници, които, по думите му, са гръбнакът на здравеопазването у нас. Това са 28 областни болници и останалите са такива със 100% държавно участие, държавна собственост – това са университетските болници.
По повод протестите на лекарите от Врачанската и Ловешката болница, Поповски поясни, че това са областни болници и попадат в споменатата от него бройка – 65 болници, на които трябва държавата да обърне специално внимание.
Д-р Калин Поповски: Легла не бива да се закриват и хоспитализациите трябва да бъдат намалени
