Членове и симпатизанти на ВМРО-Благоевград, младежката организация „Солунски атентатори“ и студентско дружество „Христо Силянов“ почетоха паметта на композитора на българския марш „Тих бял Дунав“ Иван Караджов. Освен творец, той е бил и член на ЦК на ВМРО от 1928 г. до 1931 г.
Местните структури на ВМРО поднесоха цветя и венци на гроба на композитора.
След това пред Дома на армията в Благоевград бе открита възпоменателна плоча на революционера.
Иван Стоянов – член на Националния изпълнителен комитет произнесе слово за делото на Иван Караджов.
Историческа справка
Иван Христов Караджов, известен и с псевдонима Веригин е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация, един от основните привърженици на крилото на Иван Михайлов.
Иван Караджов е роден през 1875 година в горноджумайското село Лешко, което тогава е в Османската империя. Със стипендия на Българската екзархия е изпратен да учи в българското класно училище в Цариград. Завършва Солунската българска гимназия, където се присъединява към ВМОРО. Става учител в Горна Джумая и в нотно пеене Скопското българско педагогическо училище (1895 – 1898). Образованието си завършва в 1902 година в Императорската певческа школа в Санкт Петербург, където в 1900 година, заедно с Кръсте Мисирков и други студенти, участва в създаването на българска студентска група. След това е назначен като учител по пеене в Солунската българска мъжка гимназия. По време на Илинденско-Преображенското въстание е в затвора. След освобождаването му в 1904 година в периода 1905-1907 година учителства в Серското българско педагогическо училище и същевременно е окръжен ръководител на ВМОРО. Заподозрян от властите, бяга в България и учителства в Пазарджик и Дупница.
След Младотурската революция в 1908 година отново става български учител в Солун. Караджов е сред учредителите на Съюза на българските конституционни клубове. В 1909 година композира музиката на песента „Тих бял Дунав се вълнува“, заради което е преследван от властите, наказан и преместен да преподава в Солунската българска девическа гимназия. През октомври 1910 година по време на обезоръжителната акция е тормозен от властите.
През Балканската война Караджов е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия.
От 1913 година е учител в Горна Джумая.
През септември 1915 година младши подофицер Караджов завежда разузнавателен пункт №3 в Горна Джумая на Партизанския отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия. При започването на Първата световна война навлиза в Македония и организира разузнавателна чета. По-късно е началник на разузнавателния пункт във Велес.
След войната до 1930 година отново преподава пеене в Горна Джумая. Включва се във възстановената от Тодор Александров ВМРО и е пунктов началник на организацията в Горна Джумая. Михаил Монев и Иван Караджов изграждат и осигуряват куриерски връзки, набавят оръжие и екипират въоръжени чети за акции във Вардарска Македония. Преследван е от правителството на Александър Стамболийски, което прави опит да го убие заедно с Михаил Монев и Иван Попевтимов. Караджов участва в потушаването на Септемврийския бунт в Пиринска Македония в 1923 година и в Горноджумайската наказателна акция през септември 1924 година.
През юли 1928 година на Седмия конгрес на ВМРО е избран за член на ЦК заедно с Иван Михайлов и Страхил Развигоров. При разцеплението след убийството на Александър Протогеров е на страната на крилото на Иван Михайлов. Пенсионира се и спира да преподава през 1930 година, а година след това отказва поста си във ЦК на ВМРО по здравословни причини.
Иван Караджов умира през 1934 година в Горна Джумая.
