Да отидеш край Вардар на 10 януари и да чакаш пълноценни разговори там е знак за непознаване на местния манталитет. Затова е учудващо, че външният министър на България Кристиян Вигенин избра датата 10 януари.
Или личният му календар след това е претрупан, или е искал да даде позитивен знак към партньорите си оттатък границата с „първото си посещение в чужбина за годината в Скопие”.
Но Вигенин трябваше да има предвид и „фактора Мара Бунева“, свързан с традиционното честване на годишнина от подвига ѝ от ВМРО. Обявена предварително за „тест за европейското поведение” на Скопие, светската и религиозната церемония и особено нейният завършек отново поставиха под съмнение готовността на Македония истински и честно да върви по европейския интеграционен път.
Това посочва в коментара си за вестник „Труд“ журналистът Костадин Филипов.
Целия коментар можете да прочетете тук:
Отбелязвайки 77 години от смъртта на Мара Бунева преди няколко години, ВМРО постави поредната паметна плоча на лобното място на революционерката до река Вардар. Която отново издържа броени дни.
Лош тайминг избра външният ни министър Кристиян Вигенин за работното си посещение в Скопие. Да отидеш край Вардар на 10 януари и да чакаш пълноценни разговори там е знак за непознаване на местния манталитет.
По стара традиция, утвърдена по сръбски светски и православни календарни стандарти, до 14 януари всяка година македонската държава и нейните граждани са в празничен летаргичен сън. Чак след 14 януари, когато се отбелязва Старата Нова година, държавните институции и техните чиновници се размърдват, механизмите лека-полека се завъртат и сякаш неохотно държавната машина се задвижва.
Както във Франция казват, че там революция е невъзможна между 12 и 14 часа на обяд, защото тогава французинът обядва, така и в Македония резки движения са немислими между 1 и 14 януари.
Затова е учудващо, че Вигенин избра датата 10 януари. Или личният му календар след това е претрупан, или е искал да даде позитивен знак към партньорите си оттатък границата с „първото си посещение в чужбина за годината в Скопие”. Или пък е искал рано-рано да отметне обещанието си да говори пред членовете на дипломатическия институт на македонското външно министерство в отговор на лекцията на колегата му Никола Поповски в София неотдавна.
Тоест да спази реципрочността, на която в Скопие държат изключително много. Същият този “реципроцитет”, който толкова пречи проектът за двустранния договор между София и Скопие да върви напред. Ние даваме права на българите в Македония, вие признавате македонско малцинство в България например.
Вигенин трябваше да има предвид и „фактора Мара Бунева”.
Всяка година около 13 януари в центъра на Скопие се отбелязва годишнината от подвига на родената в Тетово Бунева и всяка година проявата трупа напрежение в отношенията между Македония и България. Този път всичко мина без инциденти, макар че и сега имаше „закачки”, от които можеше да избухне тежък скандал. Спазена бе и тъжната „традиция” паметната плоча за Бунева, поставена на брега на Вардар, отново да бъде счупена и никой да не поеме отговорност за това.
Обявена предварително за „тест за европейското поведение” на Скопие, светската и религиозната церемония и особено нейният завършек отново поставиха под съмнение готовността на Македония истински и честно да върви по европейския интеграционен път. Все пак в хаоса от взаимни обвинения и обиди се появи и едно предложение към македонските институции все на основата на реципрочността: да не пречим на симпатизанти на Мара Бунева да я честват, дори и паметната плоча да бъде написана на български език, както в случая.
Но да се поиска от България да разреши македонци да поставят някъде в българската столица паметна плоча за Бунева, написана на македонски език. От българската реакция щяло да се види кой не спазва европейските стандарти – София или Скопие.
На такъв календарен фон и най-позитивните ефекти от работната визита на външния ни министър биха губили от своята стойност. В Скопие не останаха очаровани от напомнянето на Вигенин, че добросъседството е един от основните стандарти за всяка страна, която кандидатства за членство в ЕС. Значи решете си спора за името с Гърция и подпишете договор с България, ако искате дата за начало на преговори. Иначе България подкрепя европейския път на Македония.
Нормално искане, още повече че не е ново и неизвестно на премиера Груевски. Но си мисля, че всеки път, когато го чуе, у него се появява желание да прегърне поредния български пратеник и да го заведе на обяд в любимия си ресторант „Воденицата”. Защото това за пореден път му дава възможност да развива любимата си теза за “външния враг”, дори два – Атина (отдавна) и София (отскоро) на Македония, който спъва евроатлантическата интеграция на държавата му. И която теза е в основата на всяка пропагандна кампания, с която лидерът на ВМРО-ДПМНЕ печели 7 последователни изборни цикъла – редовни и извънредни, от 2006 г. насам. А през март предстои президентски, а вероятно и парламентарен вот в Македония.
Трябва да стигнем до подписване на договор за добросъседство, без да се обвързваме с конкретни срокове, казал Вигенин в Скопие. Ако това означава, че преставаме да фокусираме българската политика към Македония само в договора като към панацея, която отведнъж ще ни реши всички проблеми, го приемам за плюс. Защото през последните години се стигна дотам в речника на дипломатите и политиците ни да има само една фраза – подписвате договора, така както го искаме, вдигаме ръка за подкрепа в Брюксел.
Онези край Вардар ни обвиниха, че поставяме ултиматуми, ние зарязахме всички други форми на общуване и запушихме достатъчно много канали за двустранна комуникация. Без да си даваме сметка, че договорът може да бъде само един инструмент към това да имаме истински приятелски добросъседски отношения с уж най-близките ни хора на Балканите.
А иначе това „без конкретни срокове” или „стъпка по стъпка”, както го нарекохме у нас, може да означава и съобразяване с европейския политически календар. Тази година е изборна, ще има нови институции, нови хора, нови комисари. Никак не е изключено Щефан Фюле, досегашният еврокомисар по разширяването на ЕС, да отиде на друг пост, макар че активът му не бе лош – членство на Хърватия и дата за преговори на Сърбия.
Пък и Македония не се е разбързала, въпреки плачовете и ревовете, че ги спираме и блокираме. Намаляването на темпото може да им даде и достатъчно допълнително време най-после да разберат, че е крайно време да търсят причините за блокирането на пътя си към Европа преди всичко у себе си, а после у комшиите.
Макар че се съмнявам.
*Авторът е дългогодишен кореспондент в Скопие на БНР, БТА и БНТ.
Гоце и Даме не са яздили, но в Скопие са на кон
