С възпоменателна вечер българите в Босилеград отбелязват деня на Западните покрайнини. Денят се отбелязва от 1922 г., но честването му е прекъснато през 50-те години. Възстановено е от ноември 1990 г. по инициатива на Съюза на българите от Западните покрайнини, Общонародно сдружение “Мати Болгария” и Българската демократическа партия в памет на годишнината от анексирането на българските земи по западната граница.
За съжаление населението в Западните покрайнини все повече и повече намалява, и това е показател за неуспеха на идеята за защитата на българщината и решаването на проблемите – заяви Иван Николов, председател на Българския културно-информационен център в Босилеград. “Само за последните три месеца ние тук, в информационния център, получихме три призовки за безсмислици. Например, за миналогодишното отбелязване на Деня на западните покрайнини ни е заведено дело. Това никой в България като че ли не го забеляза, въпреки че пуснах достатъчно много информация. Това е дело по един несъществуващ закон, на една несъществуваща държава, каквато е Съюзна република Югославия. Това никому не прави впечатление в България”, каза Иван Николов. Ежедневните проблеми на българската столица в някаква степен изместват най-важните национални проблеми, смята председателят на Българския културно-информационен център в Босилеград.
По силата на Ньойския мирен договор през ноември 1920 г. сръбски войски окупират части от Царибродско, Босилеградско, Кулско и Трънско. От България са откъснати 3 града, 120 села, 116 училища и 45 български църкви – общо 1606 кв. км площ, обозначени с новото историко-географско понятие “Западни покрайнини”.
До началото на 50-те години 8 ноември се чества всяка година като ден на единството на живеещите от двете страни на западната ни граница българи.
8 ноември 2011
