Приключи конкурсът за есе на тема „Заветите на Васил Левски – актуални и в XXI век“, който се проведе под патронажа на българския представител в ЕП и заместник-председател на ВМРО Ангел Джамбазки и протече със съдействието на Културно-информационния център – Босилеград. Победителите са двама – Драгана Апостолова на 17 г. и Мартин Александров на 18 г.
За пореден път младите българи в Босилеград показаха, че не са забравили корена си и че живеят с българския дух, коментира Ангел Джамбазки. Той напомни, че стартът на конкурса бе даден в Босилеград на 19 февруари 2015 година, когато се навършиха 142 години от обесването на Апостола на свободата Васил Левски.
На 24 май в Босилеград всички участници в конкурса ще получат патриотични награди и грамоти. На 25 май двамата победители, водени от председателя на сдружение „ГЛАС“ Александър Димитров, ще заминат за Брюксел. Там ще бъдат гости на евродепутата Ангел Джамбазки и ще станат част от празненствата, посветени на българската азбука – Кирилицата.
Ето текста на есето ва Драгана Апостолова:
Заветите на Васил Левски, актуални и в XXI
Васил Иванов Кунчев – Левски е идеолог и организатор на българската национална революция. Той е основател на Вътрешната революционна организация и на Българския революционен централен комитет. Наречен е Апостола на българската свободата, заради организирането и разработването на революционна мрежа за освобождаване на България от оманското иго. Обикаля българските земи и създава революционни комитети, които да подготвят обща национална революция.
На 27 декември 1872 г. е заловен от турските заптиета в района на Къкринското ханче, край Ловеч. Заради революционната си дейност той е осъден на смърт чрез обесване.
Присъдата е изпълнена в студения зимен ден на 19 февруари 1873 г. С увисването на черното бесило край град София той става безсмъртен.
Роден в края на едно петвековно робство и убит само няколко години преди мечтаното освобождение. Левски не доживява свободата на България – но въпреки това той е бил свободен. Защото неговият несломим дух, силен характер и житейски принципи говорят не за покорен роб, а за истински свободен човек.
Левски е икона на българщината, дълбоко запечатана в съзнанието на всеки един българин. Озадачаваща е неговата силна и неуморима борба та Свободата, пълното отдаване на Идеала и мокрената обич към изстрадалия български народ. Неговото себеотрицание, себеотдаване, жертвоготовността и всеодайността му са в името на свободата на България.
За това, че събужда българския народ, за чистите и святи идеалите за които се бори той увисва „със страшна сила“ на бесилото. Но… Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира! И Левски, неговият идеал и заветите му са живи. Ние българите сме признателни и благодарни на Левски и всеки един от нас носи в сърцето си неговия дух за свобода и обич към родината. Всеки един от нас трябва ревностно да пази, почита, тачи и уважава делото му. Но за да бъдем достойни негови наследници, трябва и да го продължим. Това е един oт заветите на Апостола: „Но с моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърната и душите ви.“ Това е Левски, човекът, който не се страхуваше да падне за народа си!
Дяконът загърби собственото си съществуване, за да се отдаде на идеята за „Чиста и свята република”, това бе неговата мечта. Наследниците на Левски и нашите предни успяха да се освободят от непоносимото турско робство, да създадат независима българска република, която е свято място за всеки един българин. За съжаление, смятам, че тя днес не е особено чиста… Наше задължение е всички дa положим малко усилията, за да направим Родината си едно по-добро и по-хубаво място за живеене. ‘За да се развива нашата държава и за едно по-добро и светло бъдеше на България, крайно време е и българските политици да започнат да изпълняват неговите завети. Чистата и свята република на Левски, трябва да ни води, движи и да бъде наша пътеводна светлина.
Днес ние българите си нямаме себеуважението, гордостта от това, че сме наследници на едни от най-старите родове на земята, че сме дали писмеността на славяните и за многото други достойни подвизи и дела, които извършиха предците ни. Българското общество е разделеното и обезверено от сивото и трудно ежедневие. Българинът е подчинен, обезверен, гъне в духовна нищета, налагат му се нови ценности и нова ценностна система, която не присъща за нашите вековни обичаи и традиции.
Васил Левски е все по-нужен, но и все по-търсен от българите днес. В днешното време на политически борби, на криворазбрана демокрация, на престъпност и предателства се нуждаем именно от неговата личност, от неговата вяра, от неговите виждания .
За едно по-добро и свободно бъдеше, трябва да следваме неговият пример, идеал, неговият ентусиазъм, неговият подем към борба. Пътят, който трябва да извървим е труден, трънлив, но само упорито и уверено ще постигнем мечтите и целите си. За една достойна, свободна, независима и обединена България. За такава България се бореше и Левски и за нея увисна на бесилото в мразовития февруарски ден през 1873 година край София.
Животът и дело на Апостола трябва да са образец и символ на всеки елин българин.
Трябва да черпим от него, да бъдем негови последователи в действията си, да продължим делото на му и да ги доведем до край. А заветите на Апостола за нас трябва да са една благодарна, морална и политическа основа върху която да стъпваме и да вървим напред!
Ревностно трябва да пазим образа на Апостола, защото той чрез делата си и с заветите си ни е показал пътя, който трябва ла следваме.
„Ако печеля, печеля за цял народ, ако изгубя – губя само мене си” – Много силим думи – показващи чистите, искрените намерения, с които Васил Левски започва ла се бори за свободата на България. От течи думи на Левски може ла видим колко голяма личност е той, защото не мисли за себе си, а за цял един народ. Тези думи на Апостола и днес трябва да напомнят на хората за тяхната съвест и дълг към отечеството си. Да работим за Родината си, както и самият Левски го правеше. „За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим заедно!“
„Ние сме жадни да видим Отечеството свободно, па ако щат да ми наредят да паса и патките”. Човек посветил се изцяло и напълно на идеята за свободна България, готов ла лале всичко, без ла иска материална отплата. Единствено го нещо. което той желае е „най- ценното блато на земята”. Свободата на поруганото отечество, на изстрадалия народ. А единствената благодарност, която ние можем и трябвала му дадем е вечна памет в историята на народа и стремеж към достигането на завещаните ни от него идеали.
Какво се крие зад думичката на Левски народе с 4 питанки (Народе?’?“??) – големият въпрос който е задал Апостола на свободата към всички нас. Къде се намираме и на къде вървим като държава и общество днес?
Да работим неуморно за едно по-добро бъдеще, трябва! „Дела трябват, а не думи!“ и „Дързост и постоянство, защото си играем с живота на 7 милиона българи” и трябва зряло да се постъпва.
Да сме достойни наследници, подържници, да вървим по стъпките му. да следваме заветите му и да се стремим да осъществим идеалите му. които са идеали за целия български народ и все още не са осъществени. Всички сме деца на новия век. Н0 не всички ние днес можем да се наречем свободни българи в и НЕ всички живеем в свободна България. Да се гордеем че сме негови наследници и именно неговата личност символ на скромността и предаността трябва да ни сплотява и вдъхновява да се борим неуморно. Да обичаме Родината си. със същата тази сила с която я обичаше и Левски и всичко българско и родно да бъде свято за нас.
За да я има България, трябва да пазим и следваме заветите на Дякона, Апостола, мъжа със сините очи и кристално чиста душа!
Красимир Каракачанов пред BIG5.BG: Да се готвим за емигранти от Македония
