Увлечени в битовите спорове кой чия стая в парламента затворил, коя кафеварка останала вътре и прочее „предизборни” теми, пропускаме да забележим, че в столицата на другата българска държава на Балканите се бият. Бият се с полицията, утре могат да се сбият и с албанците. Слава Богу, става дума за уличен бой, а не за истински битки, но напрежението е огромно.
Етническата картина в Македония буди все повече напрежение. Всеки скандал може да стане искра на конфликт.
18-годишно момче загина, прободено от връстник етнически албанец. Последваха денонощия на сблъсъци. Размириците продължават.
В България обаче явно не ни е грижа. Не ни е грижа, че всеки трети е с рода от Македония и всеки втори е с някой дядо фронтовак по бойните полета на югозапада.
България окончателно нехае за братята си.
Много често отбелязваме с насмешка и раздразнение, че в Скопие не ни обичат. Не ни обичат много, да – така са ги учили. Питането е: ние обичаме ли ги?
Българските общности – жертва на спор между институциите
