Младенов: Спецотдел „България“ работи в македонските служби

Кризата в Куманово ще засили пак интереса към българските паспорти, заявява лидерът на ВМРО и съпредседател на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов в интервю на Любомир Денов, „24 часа“
Пътят на Македония към ЕС и НАТО минава през София
– Г-н Каракачанов, вярно ли е, че Българската армия е на границата с Македония?
– Мястото на армията е там, където има нужда от нея. При изостряне на кризата в Македония тя трябва да има готовност да посрещне въоръжени групи, които евентуално биха потърсили спасение на наша територия.
Но, слава богу,
конфликтът
затихва.
– По границата с Македония обаче почти нямаме войска?! Само в Благоевград е останал един батальон.
– Връщаме се към заседанието на КСНС отпреди 2 седмици. Ситуацията в Македония потвърждава тезата на Патриотичния фронт, която вече се приема и от правителството, че пари за армията трябва да се намерят.
– А реална ли е опасността от бежанска вълна при изостряне на кризата?
– Ако конфликтът се разгори, както през 2001 г. – да. Все пак там има над 100 000 души с български паспорти, които обаче няма да са бежанци.
Да не забравяме, че след войната през 2001 г. много македонци дойдоха в България, купиха си жилища и някои от тях все още живеят и работят тук. След това се засили интересът към българското гражданство. Впрочем убеден съм, че кризата в Куманово ще даде нов тласък на интереса към българските паспорти.
– По какво сегашната криза се отличава от 2001 г.?
– Тогава имаше много добре организирани албански групи, които разпалиха гражданската война. Конфликтът избухна в граничното село Танушевци, а оттам прескочи в Арачиново и нататък. Тогава албанските въоръжени групи нападнаха македонската полиция, докато сега е обратното. В Куманово полицията атакува албанците,
макар да е знаела
за тях 30 дни
по-рано.
Версията на македонската опозиция е, че правителството атакува тази група, за да отклони вниманието на обществото от вълненията в Скопие и да отърве кожата.
– Искате да кажете, че ако не бяха антиправителствените протести, властите нямаше да закачат въоръжените групи, щяха да си траят?
– Да. Досега е имало няколко такива случая, пред които обаче властите са си затваряли очите. Само за последния месец са регистрирани
две нападения
над полицейски
участъци
в Западна Македония, при които албанци отнемат оръжието на униформените, връзват ги и ги предупреждават да не са особено старателни. И може би по същия начин – по живо, по здраво, щяха да си отидат и тези от Куманово, ако не бяха протестите.
– А защо точно Куманово?
– Защото това е район с голям процент албанско население, където въоръжените групи се чувстват като у дома си.
– Куманово влиза ли в плановете за създаване на нова албанска държава на Балканите?
– По някои планове източната граница на бъдещата албанска държава трябва да минава по р. Вардар, а по друга, още по-смела – след Куманово.
– Но Куманово е само на 70 км от България?
– Факт.
– Защо считате, че пътят на Македония към ЕС и НАТО минава през София?
– Защото Македония има един истински съюзник на Балканите и той се казва България. Ако това не се разбира от Скопие или се игнорира – е въпрос на политика, чиито резултати много ясно се виждат.
Ние първи признахме Македония, за да ѝ спестим прехвърлянето на огъня на гражданската война, който бушуваше в Югославия. В началото на 90-те години, когато Гърция бе наложила икономическо ембарго, помогнахме финансово с 10 млн. долара безвъзмездна помощ, След това дарихме танкове и гаубици за борба със сепаратистите. Кой друг от съседите е правил нещо подобно?
– Това обаче и днес не се оценява и признава.
– Това си е техен проблем. С глупавата политика на т.нар. антична македонска нация Груевски стана смешен в очите на цял свят. Кражбата и
фалшификацията
на българската
история
доведе до
изолацията на
Македония,
в която участва и Гърция.
– Българското правителство вече излезе с позиция по кризата в Македония. Какво още трябва да се направи?
– Декларацията на правителството е ясна и принципна. Но мнението на ПФ е, че България не трябва да върви след събитията, а да е активен участник в политиката на Балканите. Ние можем да бъдем фактор в Европа, ако сме фактор на Балканите.
– Защо трябва да се занимаваме толкова с Македония, нима си нямаме достатъчно проблеми?
– Македония трябва да е наш приоритет по простата причина, че една икономическа дестабилизация там ще повлияе много негативно на нашата икономика. Представете си какво би станало, ако към нас тръгне бежанска вълна. Освен това кой инвеститор би вложил пари в България, при положение че досами западната ни граница ври и кипи. Освен това не може да ни е безразлично какво става в Македония, защото
там живеят над
100 000
български
граждани,
както и много повече македонци с българско самосъзнание.
България трябва да стане генератор на различни инициативи на Балканите. Например нашето МВнР може да организира среща на премиерите от региона, които да обсъдят и да подпишат декларация за ненарушимостта на границите, за борба със сепаратизма и етническото противопоставяне.
– Интересно ще бъде дали всички държави ще откликнат на идеята?!
– Твърде интересно. Освен това да не забравяме, че границата между Сърбия и Македония още не е уточнена. Над 20 г. двете държави са разделени, но някой има интерес огънят да тлее. Не са решени и проблемите на Македония с Косово, Албания и Гърция.
– Какви са вашите прогнози за развитието на кризата?
– Етническият конфликт в Македония утихна, защото нито един албански лидер не го подкрепи, не го одобрява и албанското население. Груевски направи опит да се спаси, като взе оставките на двама министри. Това обаче няма да намали напрежението. Изходът е
Груевски да
покани
политическите
си опоненти
на преговори за решаване на проблемите, в които е затънала страната. Официалната безработица в Македония е достигнала колосалните 30% – нима това не тревожи управляващите?! В противен случай Скопие ще изпадне в още по-голяма политическа изолация. Това ще заостри кризата. Диалогът е единственото разумно нещо, което Груевски може да направи.
– Как оценявате позицията на ДПС по кризата в Куманово?
– Жива спекулация е да даваш за пример българския етнически модел. ДПС на практика прави един умален македонски вариант, сепарирайки етническите общности – турски и цигански. С постоянните претенции по различни проблеми ДПС ни тласка към македонския вариант.
– Има ли у нас език на омразата?
– Много лесно е политическата критика, че някой преяжда с власт, да се представя като език на омразата.
– Ще има ли избори в Македония?
– Ако правителството продължава да се инати и да не търси диалог, може да се стигне и до предсрочни избори. Засега има вариант за съставяне на служебно правителство от повече партии, а не от 1 македонска и 1 албанска.
– Но това означава скорошни избори?
– Не, при тях няма такъв закон, който да ги задължава след 3 месеца да проведат предсрочни избори. Това служебно правителство може да съществува, докато парламентът го свали. Те планират по-широко политическо представителство в кабинета, за да има гаранции, че няма да се злоупотребява с властта.