Един въпрос – социален, икономически и най-вече политически, обиколя страната в търсене на отговор. Проблем, който засяга и пряко, и косено целия български народ. Криза, която е оставена на самотек от правителствата на прехода. Няма да бъде преувеличено, ако кажем, че невписаната циганска общност е бедствие за страната. Немалко са проявленията на т.нар. Цигански въпрос – престъпност, мизерия, необразованост, висока заболеваемост, безотговорна раждаемост, безработица и използване на социалната помощ като основен доход. Всяко едно от тези явления изсмуква жизнените сили на държавата.
Пореден анализ публикува в. „Новинар“. Под заглавие „Криворазбраната демокрация“ Таня Калинова потвърждава позицията на ВМРО – политиката, насочена към циганите, в стремежа си да е толерантна се превърна в неуспешна и опасна.
Колкото и да са смешни британците с тяхната свръхистерична кампания срещу ордите тъмни български и румънски субекти, които ще залеят и погубят Острова, трябва да призная – донякъде имат право да се страхуват.
Но истинската причина за опасенията им не са хилядите ниско платени работници, вършещи неблагодарната и физически съсипваща работа, която никой местен не би свършил. Истинската причина са тези, които ще „работят” като професионални ползватели на социалната система, като апаши по улиците и метрото или в най-добрия случай като просяци. С други думи, тези, които изобщо не отиват там, за да работят.
Поправете ме, ако греша, но болшинството от българите не ходят във Великобритания, защото им харесват пренебрежителното отношение на местните, мизерните работни условия и депресиращият климат, а защото са решени да изкарат и спестят някой друг паунд с честен, макар и често жалък труд.
В същото време има и една друга група с български паспорти, която отива там, за да изкара пари, но не чрез истинска работа. И пак ме поправете, ако греша, но това обикновено са ромите, които рядко са образовани, но винаги са добре информирани къде има келепир и знаят, че във Великобритания, Франция, Белгия, Германия или в която и да е богата европейска държава социалната система и джобовете на хората в градския транспорт са по-щедри от тукашните. Една група, заради която представата за българи и румънци е за някакви мърляви цигани, които никой не иска в държавата си.
Не една и две европейски страни, включително и Великобритания, които се сблъскват с вонящите ромски катуни и многобройните кражби, се чудят как демократично да решат тези проблеми. Те обаче не могат открито да заявят, че неподатливата на окултуряване част от ромите са проблем, защото това ще гилотинира имиджа им на съвременна демократична държава.
Никоя от тях, като тук включвам и България, от страх да не изглежда недемократична и да не бъде сочена като изостанала държава, не смее да предприеме по-твърди мерки срещу представителите на този етнос. Или по-точно срещу онази прекалено голяма част от тях, която упорито отказва да се интегрира, образова и работи, избирайки цял живот да получава наготово социални помощи и жилища. И на които винаги сме длъжни.
Вероятно всяка демократична държава, която има големи ромски малцинства, тайничко си мисли за еретичната и самоубийствена в дипломатически аспект мисъл, че ромите са паразити за социалната система.
Никоя обаче не се осмелява да го каже, нито да покаже къде е мястото на тези, които цял живот получават, без да са дали нищо на обществото. Никоя не смее да ограничи свещените права на ромите, въпреки че очевидно задълженията не важат за тях. Защото демокрацията шумно се бие по гърдите със своето равноправие, но като мижитурка се спотайва, когато става въпрос за това, че всички имат и задължения.
Много от мургавите ни братя не могат да четат и пишат, но всички знаят перфектно правата си. Смятат гражданските задължения за дискриминация спрямо себе си и поради това са убедени, че те не се отнасят за тях. И всичко това, защото никой не ги спира да правят каквото си искат и да точат социалната и здравната система, без да са влели един лев в тях, да крадат, да изнасилват самотни баби и да пребиват до смърт грохнали старци.
Никоя държава, прикрита зад великата ценност, наречена демокрация, не е успяла да приобщи ромите и да ги направи равнопоставени във всяко едно отношение на останалите граждани. И това няма да стане, докато криворазбраната демокрация не предприеме най-накрая твърд подход към онези, които цял живот живеят наготово и винаги са недоволни и, разбира се, дискриминирани.
И за финал един много показателен виц за възгледите на ромите за демокрацията и дискриминацията:
Ромче пита баща си:
– Тате, какво е демокрация?
– Демокрация е, когато другите хора работят, а ние живеем от помощи, които те плащат, отговорил бащата.
Зачудило се ромчето и попитало пак:
-Тате, ама те докога ще плащат, няма ли да спрат в един момент?
– Аааа, не, моето момче, ще плащат, защото, ако спрат, това ще е дискриминация.
Повече материали за невписаността на циганската общност вижте в рубриката „Циганският въпрос“.
