Две констатации на Европейската комисия, свързани с един от сериозните социални проблеми в България, отново напомнят, че нито едно правителство досега нямаше политическа воля за разрешаване на Циганския въпрос.
Според официални данни на Комисията циганите съставляват 10 % от българското население. За сравнение – средно в страните от ЕС циганите съставляват 1,18 на сто от общото население. Преди месеци от Световната банка пък посочиха, че до 10 години един от всеки петима, излизащи на пазара на труда в България, ще бъде циганин. Тогава икономисти отправиха съвет държавата да осигури предпоставки циганите да станат активни участници в трудовия процес, за да се предотврати икономически и социален колапс. Прилагане на мерки не последваха.
От коментарите на ЕК и СБ става ясно едно – проблемът с циганите не следва да се обвързва с дискриминация, нарушаване на права и прочее, а да бъде разглеждан като неотложен въпрос, който чака прилагане на спешни мерки от страна на българското правителство. Освен социален, това е икономически проблем, който носи заплаха за националната сигурност на България.
Страната ни от друга страна попада в черен списък на Европейската комисия. Основанието е, че не се изпълнят достатъчно „националните цели за намаляване на бедността сред тази част от населението, посочвайки, че „членовете на ромското малцинство са европейски граждани като всички други“.
„Ромите са европейски граждани и държавите членки са длъжни да спрат тяхното изключване“, посочва еврокомисарката по правосъдието Вивиан Рединг.
Този цитат предизвиква няколко въпроса. Първо, на какво основание комисарите от ЕК смятат, че циганите не се третират като „европейски граждани“ от страна на българската държава. Второ, на какво основание част от страните – членки на ЕС поставят бариери пред български емигранти, позовавайки се на циганската престъпност и източване на социалните им системи. Трето, по какъв начин България „изключва“ циганите. Едва ли г-жа Рединг има логични отговори на тези въпроси.
Неведнъж ВМРО е казвала – лесно от е Брюксел да се гледа към Факултета, например, с умиление и съжаление. Лесно е европейски бюрократ да размаха пръст, без дори да е минал покрай цигански катун и с очите си да види, че вината за положението на циганите е в резултат от техните „традиции“. Аргумент, широко използван от правозащитни и цигански организации. Лесно е магистратите в Страсбург да осъдят България заради разрушаването на столично гето, без да са станали жертва на съжителство с цигани.
Образование, работа, спазване на законодателството, прекратяване на престъпната дейност, заплащане на използваните комунални и обществени услуги, както и излизане от гетата. Това е решението на Циганския въпрос. Но при две категорични условия – политическа управленска воля и желание от страна на циганите.
