Патриотичният фронт е категорично против обединяването на военното разузнаване и Националната разузнавателна служба. Това заяви съпредседателят му Красимир Каракачанов в интервю за Любомир Денов, в. „24 часа“.
В България практиката е показала, че когато тръгнеш да сливаш две служби, унищожаваш и двете, каза той. За пример посочи ДАНС като „резултат от амбицията на Сергей Станишев да сложи похлупак на службите“. От сливането произлязъл съвременен Франкенщайн, от който пострадало МВР, защото му отнели ГДБОП, загубило и контраразузнаването, от което избягали добри специалисти, по думите на Каракачанов.
След като армията е почти унищожена, да си ликвидираш и разузнаването, е върховна глупост, коментира лидерът на ВМРО. Според него в такива случаи се постъпва точно обратно – липсата на отбранителни способности трябва да се компенсира с укрепване на спецслужбите.
Не разбирам за какво са на Комисията по досиетата архивите на чуждите агенти, след като те не са български граждани, пита Каракачанов.
Според него не става дума да се скрие някой, а за това, че е възможно да изтече информация за чужди граждани, които са работили в полза на България. Една тайна знае ли се от двама човека, вече не е тайна, смята Каракачанов.
Според него много по-разумен бил вариантът двете разузнавателни служби да не се пипат, а да се сложи координираща шапка. „Публична тайна е, че цивилното и военното разузнаване винаги са се конкурирали помежду си, и в това няма нищо лошо. Това е практика по целия свят. Слеем ли ги, ще стане така, че и от двете служби ще напуснат доста, и то опитни хора. А координацията е задължителна – така е в САЩ“, каза Каракачанов.
Освен това той смята, че темата за разузнаването не бива да се размахва по медиите. В колко европейски държави някой знае например имената на шефовете на специалните служби, пита Каракачанов. Според него с прозрачността при разузнаването не бива да се прекалява.
Цялото интервю с Красимир Каракачанов четете тук:
– Г-н Каракачанов, сделка ли бе искането ви до оспорените от вас Орхан Исмаилов в МО и Веселин Пенев в областната администрация на София да бъдат назначени представители на Патриотичния фронт?
– Не е сделка в никакъв случай. Защото предложението дойде от страна на Реформаторите. Идеята бе чрез наши представители да наблюдаваме дейността на Исмаилов и Пенев, да участваме във вземането на решения. Това бе взаимен компромис, плод на разговорите, които водихме близо 3 седмици с РБ. Този вариант би гарантирал, че работата на Исмаилов и Пенев ще бъде по-ясна и по-прозрачна.
– А каква е позицията на ГЕРБ по случая?
– ГЕРБ също участва в разговорите.
– Това означава ли, че вече сте преглътнали Орхан Исмаилов и Веселин Пенев?
– Не, ние имаме принципна позиция да не приемаме назначения на държавни постове на представители на протурски партии. А Орхан бе кандидатура на НПСД – една партия, която в последните години многократно е играла ролята на адвокат на Реджеп Ердоган.
Ние като български патриоти не може да одобряваме
партия, която търси подкрепа от чужди държави
Дали ще се казва „Свобода и достойнство“ или „Атака“ – все е партия, която разчита на чужд гръб. Това бе причината за реакцията ни, а не че човекът се казвал Орхан. Ние подкрепихме правителство, в което министърът на културата се казва Вежди Рашидов.
Другият аргумент беше, че зам.-министърът на отбраната Исмаилов, въпреки че е завършил военно училище, има по-малко от 1 г. служба в армията, и то не във военно поделение, а в Софийското военно окръжие. Твърде странен е фактът, че млад офицер, току-що подписал договор за 10 г. служба във войската, се изстрелва направо като зам.-шеф на ДКСИ, а след това и като зам.-шеф на комисията по досиетата. Как се случва това? Едно време такива работи ставаха единствено със синчета на хора от партийната върхушка. А в случая пък
става дума за програмирано ускорено развитие,
което е невъзможно без партийна протекция.
– Добре, но утре пак може да възникне такъв повод и вие непрекъснато ли ще скачате на кабинета?
– Ще реагираме така, докато ГЕРБ и РБ не разберат, че щом като търсят нашата подкрепа, е редно да съгласуват такива, меко казано, спорни назначения. До тях се стигна именно поради липсата на добра комуникация помежду ни.
– Добре, но ето че само 2 часа след като заявихте, че продължавате да крепите кабинета, премиерът обяви назначението на Фейзи Бекир за зам.-министър на финансите.
– Пропускате нещо много важно – че Бекир е член на ГЕРБ. Ние сме против във властта да влизат членове на протурски и чужди партии.
– Задава се още един проблем, по който, както се вижда, вие няма да намерите общ език с управляващата коалиция – проектозакона на Реформаторите за обединението на цивилното и военното разузнаване в една агенция (ДАР). Какво ще стане, според вас, ако досиетата на агентурата зад граница на служба „Военна информация“ бъдат предадени на Комисията по досиетата?
– Не разбирам за какво са на Комисията по досиетата архивите на чуждите агенти, след като те не са български граждани?! Тук не става въпрос да се скрие някой, а за това, че е възможно да изтече информация за чужди граждани, които са работили в полза на България. Една тайна знае ли се от двама човека, вече не е тайна.
– Как си обяснявате тази ситуация?
– Първо, това е дело на хора, които не от вчера са се фиксирали върху ролята на бившите специални служби. Разбирам това да трае 5-10-15 години, но днес, вече 25 г. след падането на комунизма, да продължаваш да им нанасяш удари, а не да се чудиш как да ги укрепваш – не, това не е разумно.
Друго обяснение виждам в тоталната неопитност на сегашния екип на военното ведомство. Искам само да припомня на новия министър на отбраната, с когото се познаваме отдавна и си имаме взаимното уважение, че военното разузнаване е
първото разузнаване на България след Освобождението.
Но защо да се връщаме толкова назад. Нека г-н Ненчев се запознае с оценките не на КГБ, а на НАТО за заслугите на военното ни разузнаване по време на войната в бивша Югославия.
– Как е решен този проблем в бившите ни партньори от соцблока?
– Питам се защо не се поучим от една Германия, която нашият министър-председател винаги дава за пример? Там след промените не бе осветен нито един чуждестранен агент на бившата ГДР. Просто бе превербуван и толкова – нали става дума за националните интереси?! Или защо английските служби не отвориха досието на Георги Марков? Ами вероятно за да не изтече информация за имена от английските служби, с които той е работил.
– Веднага ще кажат обаче, че вие заемате такава позиция заради вашето досие.
– И го казват. Само че нито един от тези, които умират да плюят по някого, изобщо не знае каква е била моята работа. Защото аз не съм слухтял покрай разказвачи на политически вицове. Работил съм
по линия на промакедонския национализъм –
срещу агентурата на тогавашна Югославия на българска територия. И сега едни хора, които до 10 ноември пишеха статии в „Работническо дело“, които бяха ревностни членове на БКП, които се натискаха да правят кариера в комсомола и ръкопляскаха по конгресите на Тодор Живков, те да ми говорят за антикомунизъм – не, благодаря!
За разлика от тях аз никога не съм бил член на БКП. Докато вече над 20 г. наблюдавам парадокса как бивши членове на БКП и синове и дъщери на активни борци против фашизма и капитализма се превърнаха в ревностни антикомунисти. В моя род и по майчина и по бащина линия няма нито един член на БКП. Напротив – прадядо ми е убит от т.нар. Народен съд, дядо ми е лежал по лагерите, на баща ми не даваха да учи висше образование до 1974 г., защото е женен за жена, чийто дядо е убит от Народния съд, а пък баща му е бил народен враг. Извинявам се, но този тъпанарски цинизъм ми писна.
– Как ще коментирате тогава ултиматума на министър Ненчев към шефа на военното разузнаване – или дава досиетата, или го праща на прокурор?
– Категорично съм против този ултиматум. Ще напомня на министър Ненчев и това, че в момента се намираме в коренно нова стратегическа ситуация. Появата на ИДИЛ промени света така, както Съветският съюз през 1917 г. обърка представите за политика. И тогава, и сега е налице идеологическа революция. И тогава, и сега имаме държави, които разполагат с огромни финансови ресурси. И тогава, и сега е налице стремеж към износ на революция по света и намерение за налагане на нов световен ред.
Така че хайде да не се убиваме сами, при положение че светът толкова динамично се променя и заплахи ни дебнат отвсякъде.
Битовата престъпност и българското гражданство обсъдиха патриотите с правосъдния министър
