Декларация от парламентарната група на Патриотичния фронт изчете народният представител д-р Султанка Петрова. В нея се настоява да бъде създадена временна анкетна комисия, която да разгледа постъпилите към Народното събрание жалби от граждани и неправителствени организации, касаещи правата на децата.
Причина за инициативата на Патриотите за зачестилите актове на насилие на подрастващи – както от страна на техни съученици или преподаватели, така и от страна на държавни органи.
Вярвам, че е възможно институциите, издържани от данъците на родителите, да защитят децата на България. Вярвам, че агресията над деца е може да бъде изкоренена, но са нужни специален и внимателен подход, воля, последователност, решителност и отговорност. В настоящия момент считам, че е нужна и нашата намеса, колеги народни представители, призова от парламентарната трибуна д-р Петрова.
Чрез създаването на подобна комисия Патриотичният фронт ще даде гласност и на проблемите на редица родители, чиито деца са били неправомерно отнети от страна на ресорни агенции и дирекции.
Припомняме, че преди седмица д-р Петрова се срещна с представители на Конфедерацията за защита правата на децата. Именно те сигнализираха за произвола на държавните институции.
Пълен текст на документа:
ДЕКЛАРАЦИЯ
от
Парламентарната група на „ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ“
Уважаема госпожо председател, госпожи и господа заместник-председатели,
Уважаеми колеги – народни представители,
Поводът за настоящата декларация са зачестилите напоследък случаи на насилие в българските училища и бездушието на отговорните лица и институции относно правата на децата на Република България.
Агресията срещу деца се наложи като един от пороците на днешния ден.
Над 15 милиона деца, живеещи в страни с военни конфликти, са станали жертви на тежко насилие и са останали без дом през 2014 година, посочват анализи на УНИЦЕФ.
В България война няма. И конфликт няма. Агресия обаче има. Нечувани извращения с деца, които нанасят тежки травми – и лични, и социални. Недопустимо е насилието над подрастващи да се превръща само в статистика. Това е порок! Порокът на днешния ден!
Случилото се в бургаското село Дебелт преди почти две седмици повдига за пореден път въпроса, който така и не намира отговор – къде са институциите в най-важните години от човешкото развитие – израстването?
Защо тези деца са оставени да се борят сами, да изживяват травми, които ги дамгосват за цял живот?
Неотдавна стана печално известен случая и на насиленото в столично помощно училище момиче-аутист от (забележете!) неин възпитател.
В рамките на едва няколко месеца бяха оповестени две посегателства над деца в учебна среда. А колко ли са жертвите, които не са споделили, чиито права не са потърсени, можем само да предполагаме.
И двете последни жертви на детско насилие са деца със специални образователни потребности. Те са деца в уязвимо положение и като такива следва да се ползват от особената грижа на държавата, така, както повелява чл.51, ал.3 от КРБ. Те са пълноправни членове на обществото ни и не трябва да бъдат „удобната“ жертва за удовлетворяване на низки страсти, на меркантилни интереси, за погазване на човешкото достойнство и на най-изконните лични човешки права.
Детският живот, физическото и психическото здраве трябва да се пазят, а не да бъдат превръщани в обект на поругаване или на безконтролно търгашество.
Училището, ДДЛРГ, полудневните и целодневните учебни заведения са местата, които наред със семейството трябва да образоват, да възпитават, да дисциплинират и да градят ценности.
В дни на равносметка, предвид произтеклите събития, а и в края на настоящата календарна година, е необходимо да се запитаме какво изискваме от българските институции, носещи отговорност за тяхната грижа? Нека се запитаме – Кой закриля детето в България? Защото това очевидно не са институциите.
Коя е отговорната институция за закрила на детето, която не си е свършила работата? И защо не я е свършила?
Няма да е зле да се запитаме и кой носи отговорност за бездействието на същите тези институции?
Ние, уважаеми дами господа народни представители! Ние, които съставляваме органа на най-висшата власт в Република България – законодателната!
Ние сме тези, които определяме правилата в тази държава и назначаваме с вота си органи на изпълнителната власт. А изпълнителната власт е тази, на която трябва да се държи сметка, защо не изпълнява повелята на законите, които ние като съвкупен законодател сме изковали.
А към въпроса „КОЙ“ бих искала да добавя и друг – КОГА органите и институциите, отговорни за закрилата и реализацията на правата на децата ни, ще започнат да се съобразяват с гражданското ни общество?
Неотдавна с мен се свърза една неправителствена организация за защита правата на детето, която ми показа факти и документи, от които като родител и отговорен гражданин ме побиха тръпки.
Става въпрос за форма на грозно изкривяване приложението на Закона за закрила на детето, която сочи не към стремеж за закрила на детето и неговото отглеждане в семейна среда, а към отдалечаването му от нея, за масово неоснователно предаване на деца в приемна грижа. Сама се убедих как важни части от закона, касаещи мерките за подпомагане на семейството и утвърждаващи волята на законодателя – всяко дете да бъде отглеждано приоритетно в естествената му семейна среда, са игнорирани, за да се предприеме директно най-крайната мярка – извеждане на детето от семейството му. Тогава се запитах – след като това не е волята на законодателя, то тогава чия воля се прилага? И в чии ръце са предоставени изконните права на българските деца и на техните семейства? Доколко добросъвестни и компетентни са лицата, които боравят с тази най-крехка и деликатна човешка материя, каквато е детската психика и здраве?
Нямаше как да не се запитам и: Къде е ролята на държавата, къде е вменената ѝ особена грижа? Хора с какви специалности, квалификация и опит в работата с деца са оторизирани да се занимават с въпросите за децата ни?
Защо държавата е абдикирала от своята водеща роля, оставяйки това в ръцете на общински служби? И защо вместо да се оказва подпомагане на семействата в затруднение, те биват допълнително наказвани, като им се отнемат децата? При това – избирателно, защото видно от получените материали, не се отнемат деца от наистина рискови семейства, каквито са живеещите в гетата, а от семействата, които живеят като около 40 % от българите – в недоимък. Последният такъв случай е от град Плачковци.
Считам за недопустимо в условия на демокрация да се допуска опропастяване на детски съдби и разрушаване на устоите на българското семейство. Обществената и нашата енергия трябва да бъде насочена към принуждаване институциите да влязат в работен режим и да се гарантира, че децата ни, отивайки да се учат, няма да бъдат тормозени и унижавани, а връщайки се у дома, че няма да бъдат извеждани с полиция и настанявани в чужда за тях среда.
Вярвам, че е възможно държавните институции, издържани от данъците на родителите, да защитят децата на България. Вярвам, че агресията над деца е изкоренима, но са нужни специален и внимателен подход, воля, последователност, решителност и отговорност. В настоящия момент считам, че е нужна и нашата намеса, колеги народни представители.
Необходим е дебат с участието на представители на всички засегнати страни – от директори, социални работници до родители.
Наред с поетия от мен персонален ангажимент, ние – народните представители от ПГ на Коалицията „Патриотичен фронт“ ще предложим съставяне на временна анкетна комисия, която да разгледа постъпилите към народното представителство и комисиите на 43-то Народно събрание жалби от граждани и неправителствени организации, касаещи права на деца. Ще се обърнем към компетентните органи за извършване на проверки. На тази база ще излезем с предложения за законодателни промени в тази посока.
За ПГ „Патриотичен фронт“:
Султанка Петрова
Нужен е кризисен щаб заради деинституализацията
